Националният ансамбъл по художествена гимнастика на Франция, воден от Адриана Дунавска, е на тренировъчен лагер в България. Момичетата взеха участие в контролното състезание, което се проведе по-рано през деня в зала „Раковски”. Амбициозната, но и много нежна, Адриана разкри кое е най-трудното в работата й с чуждестранния отбор, както и колко работливи са състезателките й.
"Бяхме на лагер за около 12 дни тук, а сега започват за нас състезанията. Това в България дефакто е първото ни контролно състезание. Пет от момичетата от миналата година останаха, имам едно ново допълнение в ансамбъла и две резерви, които рутинно ние готвим три момичета от страни, които евентуално ако има проблем се заместват. Защото във Франция, за разлика от България, не може да се тренира нито с травми, нито с болки. Това е недопустимо”, сподели Адриана Дунавска.
„Гледах състезанието в Москва, но там почти никой не се появи. Гледах рускините, имат изключително трудно съчетаниe. Те работят много добре, не само защото са водеща сила, но и никога не спират да търсят нещо ново и да се развиват, което е достойно за уважение.”
Сестрата на Адриана – Камелия Дунавска води българския ансамбъл – девойки, който получи много суперлативи от специалистите у нас. Също толкова положително е и мнението на Адриана: „Аз съм възхитена от тези деца – съчетанието, изборът на музика, самата композиция, не че ми е сестра, но е просто нещо невероятно. Дано децата да имат късмет, защото много работят.”
„Още нямам никакви очаквания за предстоящите състезания, защото правилникът се смени, много от отборите си смениха съставите”, допълни треньорът.
Каква е разликата между работата във Франция и България? „Разлика има, разбора се. Мен ме поканиха, да науча момичетата по най-добрия начин, защото знаете - българската школа е водеща. Трудно се работи там, защото нямат нито традициите, нито тази култура, нито познанията в този спорт. Много трудно се налага нещо. Отне много време да променим системата на обучение, системата на тренировки. Много време отнема, защото се строи по друг начин целият механизъм. Но пък, ако хората наистина искат да направят нещо, трябва да положат усилия. Аз съм доволна от моите гимнастички на този етап, защото те наистина работят добре и работят много.”
„Скарах им се преди малко, защото това е разликата. Българките имаме един борбен дух. Имам един състезателен дух. Ние отиваме да се борим и да вземем това, което ни е нужно. Работиш, работиш и накрая отиваш да се покажеш, искаш да вземеш медал. Тук те работят, а като дойде моментът да се покажат, кой-какво... Просто изведнъж всичко върви наопаки. Не искат да се отворят, не могат да се покажат, не знам стресират ли се, какво се случва... Много работа на това ниво трябва да се полага, не са устроени по нашия начин. Страшно много време отделям да ги мотивирам, да ги убеждавам, да говоря, да показвам. Това е най-трудното”, завърши Адриана Дунавска.
Коментирай