Петър Белберов: Джошуа - Уайлдър е с непредсказуем изход

Петър Белберов източник: LAP.bg

Петър Белберов източник: LAP.bg

Боксьорът Петър Белберов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е доказателство, че спортът може да върви ръка за ръка с компютрите. Наред с победите на боксовия ринг, той катери върхове и в най-привлекателния сектор в последните години – информационните технологии. Именно в тази сфера следва магистратура, а преди това се дипломира като икономист! Първоначално тренира футбол в софийския Септември, а става състезател по бокс едва на 20 години. Бронзов медалист е от европейското първенство в Самоков през 2015 г. и трикратен шампион в супертежка категория в най-стария аматьорски боксов турнир в света – купа „Странджа“. Преди година стартира с успех в профисериите на Международната асоциация по бокс, а през 2018-а за първи път ликува с титлата за най-добър състезател на купа „Странджа“.

- Здравей, Пепи! От последните месеци на 2017 година до момента си в силна серия. През ноември спечели титлите на турнирите в Косово, Финландия и Националната лига в Ямбол. Тази година започна с титла на най-стария аматьорски боксов турнир „Странджа“, а освен това бе определен и за носител на едноименната купа. Преди седмица стана и национален шампион за 2018-а. Какво промени, че за такова кратко време постигна такива резултати?

- Честно казано може би всичко е до постоянството и дисциплината, която съм изграждал с годините. Започнах доста късно с бокса и в началото натрупах много загуби на международно ниво. Често се обезкуражавах, но в крайна сметка изглежда, че точно тази дисциплина в боксовата зала доведе до тези резултати. Но разбира се мога и да ги усъвършенствам.

- Имаше драма на финала на „Странджа“ – игра с контузия. Как преодоля болката? Отшумя ли травмата?

- Травмата се получи още в първия мач. Скъсах мускулни влакна, събра се много кръв в ръката, поду се. Беше ми доста трудно не толкова физически, колкото чисто психически да преодолея болката. Знаех, че има голяма предпоставка да се скъса цялостно мускулът. Имаше риск, но тъй като това беше „Странджа“, цялото ми семейство бе там, всичките ми приятели и близки, нямаше как да се откажа. Реших, че ще играя докрай, колкото мога. Радвам се, че успях да спечеля.

- Кажи нещо за конкуренцията – в България имаш ли силни съперници? Какво е положението в тежката категория в аматьорския бокс? Покрай Кубрат Пулев следим повече професионалния бокс…

- Като цяло конкуренцията в България на местно ниво не е много добра поради липсата на достатъчно финансиране. На момчетата, които не са в националния отбор, им се налага да работят. Това означава, че са любители на бокса. Три-четири пъти седмично тренират и отиват на едно републиканско първенство. Можете да прецените, че няма как тяхното ниво да е като на професионалните спортисти, които само с това се занимаваме и тренираме двуразово. Има естествена конкуренция в националния отбор. Там си помагаме примерно с по-леките категории.

- Кога започна да тренираш бокс и кой те мотивира да се занимаваш с този спорт?

- Почнах на 14-15 години чисто любителски. Кой ме мотивира? Понабиваха ме някой път в училище и исках да се науча да се защитавам от юмруците на другите. Бях буйно дете, заяждах се с по-големите, понякога си изяждах пердаха и трябваше да се науча да се защитавам. Това бе причината да отида в боксовата зала на Септември, която е близо до вкъщи. Един мой приятел ме заведе. Помня, че като влязох в залата чувствах, че не е моето място. Гледах как някакви хора удрят и си казах, че това въобще не е за мен. Бях много некоординиран, нямах никакъв баланс. Бях доста зле, въпреки че съм бил спортист преди това. Но лека-полека започна да ми харесва.

- Каза, че си бил спортист – защо не остана верен на футбола? Как се чувстваше в школата на Септември, която е сред най-авторитетните в България?

- Едно време, когато аз тренирах, не бяха много добри условията. А и родителите ми много натискаха за ученето. Бил съм на 12-13 години или още по-малък и ме натискаха да ходя на уроци, на различни учебни занятия. Всяка седмица имаше някакъв мач, а аз го пропусках, за да ходя на уроци и поради тази причина започнах да изоставам от останалите деца. Претръпнах към този спорт и реших, че е по-добре да спра, вместо да се измъчвам.

- Как реагира семейството ти, когато разбра, че любовта ти към футбола се измества в полза на бокса?

- Баща ми нямаше никакъв проблем. Той е доста „шантав“, даже ми плащаше таксите за боксовата зала. Майка ми не знаеше и първоначално се криех от нея. Но лека-полека започна да ме хваща, като виждаше, че идвам син от тренировка. Ясно е, че като всеки път имаш хематом, има нещо странно. Започна и тя да свиква с годините. Първоначално ми казваше: „Не, много е травматичен този спорт! Недей да се занимаваш! Главата ти…“, но като е страст на детето…

- Кое беше най-трудното за теб в боксовата зала? Как гледаха на едно голямо момче, което късно започва да тренира и не е много координирано?

- В началото тренирах любителски и никой не ми е обръщал кой знае какво внимание. Просто някой път след училище отивах да тренирам. На 20 години реших, че искам да се пробвам на ринга, да се посбия, да видя какво е. Вече бях тежък, голям, започнах да ходя по-усилено, да се готвя за самото състезание.

- На колко години те взеха на сериозно?

- Може би на 20-21 години като почнах да тренирам по-усилено. Преди това в любителския ми период никой не ме взимаше на сериозно по никакъв начин.

- По колко часа на ден си в залата? Как съчетаваш бокса с програмирането и ученето в университета?

- Зависи много от това в какъв период на подготовка се намирам. Когато имам сериозно състезание или съм на лагер, тренирам целенасочено между 4 и 6-7 часа на ден. Провеждам двуразови тренировки в залата. Как го комбинирам с програмирането? Много често си правя някакви проекти от летища, от лагери. Даже много често се е случвало да слизам от Белмекен два пъти за един лагер. Отивам на шестчасов изпит, взимам го, качвам се, уча пак между тренировките, слизам отново, взимам го и пак се качвам. Общо взето е трудно, но аз съм си такъв и обичам предизвикателствата.

- Как се увлече по ИТ технологиите?

- Увлякох се след много контузии, които претърпях. Имах един период, в който четири пъти си счупих ръката за година и половина. Това доста ме обезкуражи и обезвери. Даже обмислях да се откажа напълно, защото мислех, че имам проблем с костите, ходех на изследвания и т. н. Бях постоянно в гипс и не можех да тренирам. Видях тези технологии, почнах да разучавам и с течение на времето дори започна да ми харесва. Така се захванах с тях.

- На кой бокс повече си привърженик – на аматьорския или на професионалния? Сега си при аматьорите, направи крачка при полупрофесионалистите. Изкушение е за боец от тежката категория да мине при професионалистите, където боксьорите са „от друга планета“. Мислил ли си за такъв ход?

- Бих искал да вляза в професионалния бокс, но там има много тънък момент – много е важен мениджърът, който ще те забележи. С течение на времето се надявам това да се изчисти и да се намери някой мениджър, който би ме взел под крилото си, за да мога да вляза в професионалния бокс. Иначе олимпийският бокс вече не е аматьорски. Нарича се олимпийски, тъй като има някои промени в него. Той е изключителна школовка. Без него доста трудно би могъл чисто на техническо ниво и като опит да пробиеш в професионалния бокс. Наистина е много добре да имаш голям обем мачове, за да можеш да си добър и на професионалния ринг.

- Стана въпрос за дебюта ти при полупрофесионалистите, което стана на Гала вечер в Мароко. В африканската държава участва в отбора на „Британските лъвски сърца“ и победи местния любимец Мохамед Аржауи с 2:1 съдийски гласа. Разкажи ни как премина тази битка.

- Завърши 2:1, но може би се опитаха да ме порежат. Мачът въобще не беше за „split decision”, както го определиха тогава. Алжирецът даде победа за съперника ми. Аз абсолютно категорично го надвих, но тъй като беше в Мароко, а той е голяма местна звезда… Участвал е на два или три олимпиади, бил се е за медал с Дионтей Уайлдър, шампион на Африка, доста опитен противник. Мачът беше труден, но бях доста добре физически и кондиционно подготвен, защото знаех, че срещата е от пет рунда, което е по-различно от трите рунда в олимпийския бокс. Успях да изпълня много добре тактическия план на треньорите и да взема победата.

- Как гледаш на изявите на братя Пулеви на професионалния ринг? Помагат ли те? „Отварят ли вратата“ за наши състезатели, които да бъдат приети по-добре в света?

- Истината е, че доста популяризираха бокса в последните години. Особено Кубрат, а сега и Тервел. Това стимулира много млади хора да се занимават с бойни спортове, не само с бокс. Определено това е нещо добро за българските бойни спортове и за българския бокс. Те са стимул и вдъхновение за децата.

- Кой според теб може да свали от трона Антъни Джошуа – Кубрат Пулев, Поветкин, Уайлдър?

- Джошуа още не се е изкачил напълно на трона, тъй като Уайлдър държи едната титла. Мачът с Уайлдър лично за мен е непредсказуем. И двамата са изключителни удрячи. Може би Уайлдър малко изостава технически от Джошуа, но в същото време го превъзхожда с бързината си. Имайте предвид, че на последните кантари беше около 97 кг, което за свръхтежка категория в професионалния бокс е изключително малко при височина от два метра. Поветкин също е много добър и опитен, олимпийски шампион. Смятам, че оттеглянето на Кличко определено раздвижи тежката категория и я направи по-интересна, защото преди имаше монопол.

- На кого симпатизираш от състезателите в тежка категория и на кого стилът най-много ти допада?

- Не бих казал, че симпатизирам конкретно на някого напълно. Има отделни елементи от всеки от добрите боксьори, които харесвам и по някакъв начин се опитвам да взема по нещо от тях. Харесвах стила на игра на Дейвид Хей, боксовия интелект на Владимир Кличко и на брат му, също тяхната дисциплина, уравновесеност на ринга, силата на Джошуа…

- Кое е най-трудното, за да се пробие на професионалния ринг от твоя гледна точка?

- Изграждането на изключително постоянство и дисциплина, ако говорим от гледна точка на самия боксьор. Има и външни фактори - добрият мениджър е почти всичко. Много е важно как те менажира, какъв ПР ще ти изгради.

- Дали ще гони нещо голямо с теб или „ще те хвърли като храна на рибите“…

- Да, и това. Също по какъв начин ще те популяризира пред обществеността, така че наистина да изградиш имидж.

- През 2018 година няма Европейски и Световни първенства при мъжете. Къде ще насочиш усилията си?

- Сега съм към отбора на „Британските лъвски сърца“ от световните серии. Надявам се да ме извикат за поне един мач. А ако не играя там, има други състезания от календара – международни турнири. Ще измислим някакви силни надпревари от естеството на „Странджа“ и ще гледам да играя там.

- А имаш ли план Токио 2020?

- Все още не мисля за него. Видях, че като отивам с голямата кошница, не се получава. По-скоро мисля за следващата година – европейско, световно, след което ще се насоча към квалификациите за игрите в Токио.

- Как се развива според теб българският бокс в последните години?

- Смятам, че определено е на добър път. Има конкуренция сред младите, има желание сред тях да тренират и да спортуват. Има и неща, които трябва да се изчистват, не всичко е перфектно. От гледна точка на финансиране в целия български спорт, не само в бокса, трябва да има повече ресурси, за да се създава конкуренция и да има естествен подбор. Да има по повече от един добър състезател в категория и постоянно някой да ти диша във врата. А това определено е свързано с доста парични ресурси.

- Споделяш ли мнението, че за националите държавата дава това, което трябва да се дава според възможностите на този етап, но проблемите са в клубовете, които са бедни? Но там държава не може да се намеси, трябва да се включи някой местен спонсор или общината…

- Тук вече влизаме в нещо по-сложно, тъй като клубовете не могат да се издържат. Ако те разчитат единствено на финансирането от точките, които печелят през състезанията, е абсурдно да оцелеят. Задължително трябва да има намеса на спонсор, да има човек с финанси, който иска да помогне на българския спорт. По някакъв начин трябва държавата да подпомага и стимулира тези спонсори да финансират родния спорт, било то чрез облекчаване на данъци или по друг начин. Не искам да навлизам толкова навътре, но определено това липсва. Частният бизнес го няма в българския спорт и той не се развива достатъчно добре.

- Казват, че състезателите от тежката категория имат по-дълга кариера в годините. Ти си на 28, споделяш ли това мнение?

- В тежката категория определено се развиват по-късно, тъй като ние сме по-тежки, по-големи. За да укрепнеш физически и да издържиш на тези тежки удари, ти трябва време.

- Някои тежки боксьори са като вратарите във футбола и на 40 години са в кондиция.

- Много е важен и стилът ти на игра. По някакъв начин да минимализираш тези удари, особено по главата, защото те амортизират. Точно поради тази причина боксьори като Кличко издържат толкова дълго време.

- Какъв човек си извън ринга и извън студентската аудитория?

- Честно казано не ми остава много свободно време за мен самия. Повечето време преминава или в залата, или в работа с технологиите. Уравновесен човек съм, спокоен. Обичам да прекарвам време с моите приятели и близки. Общо взето това е – за повече неща не ми остава време.


 

профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
Петър Белберов Бокс

Бойни спортове