Пиер Гасли се върна към най-мрачния епизод в своя живот – трагичната загуба на своя близък приятел Антоан Юбер. Младият пилот загина при ужасяващ инцидент по време на състезание от Формула 2 на пистата „Спа“ през 2019 година.

В поредицата на F1.com „Off the Grid“ Гасли разказа колко непосилно е било за него да приеме смъртта на едва 22-годишния Юбер. Двамата бяха неразделни от деца, споделяйки общ път към върха на моторните спортове.

„Бяхме част от една програма от 10 до 15-годишна възраст - сподели Гасли. - В нея участваха 15 пилоти от Франция с потенциал и талант, а Антоан беше един от тях. Бяхме съквартиранти. Бяхме съученици. закусвахме заедно, ходехме на уроци заедно, обядвахме, тренирахме един с друг. И ако аз правех 13 лицеви опори, той правеше 14. След това аз се връщах и правех 15. Наистина се подтиквахме взаимно да разгърнем повече от потенциала си.“

Французинът си спомни за миговете на несигурност веднага след катастрофата и момента, в който е осъзнал страшната истина:

„Винаги се опитвах да гледам състезанията от Формула 2 и видях катастрофата, червения флаг, но първоначално не знаех кой е замесен, а изглеждаше зле. Мениджърът на отбора ми каза, че Антоан е участвал. Веднага щом приключих с брифинга, изтичах до зоната за гости, за да получа повече информация. И докато слизах по стълбите, просто видях в далечината родителите ми, съсипани от сълзи. За съжаление, веднага разбрах какво се е случило.“

Болката за Гасли е била двойна, тъй като това не е била първата му подобна загуба: „Това е просто болка. Беше само въпрос на време Антоан да влезе във Формула 1. Изглеждаше, че това е съдбата му, но не за първи път ми се налагаше да преминавам през тези емоции с един от най-близките ми приятели. Две години по-рано бях загубил приятел от родния ми град, а две години по-късно това се случи с Антоан, с когото бях изключително близък.“

Трагедията се случи броени часове след като Гасли бе понижен от Ред Бул в Торо Росо – събитие, което по онова време изглеждаше като край на света за него, но смъртта на приятеля му промени коренно неговата перспектива:

„18 часа по-късно бях на старта. Единственото, което хората ме питаха през целия уикенд, беше колко зле се чувствам заради понижението и т.н., а ти си мислиш, че в по-голямата картина има нещо повече от това. Познавам този човек от толкова дълго време. Споделили сме толкова много моменти на пистата и извън нея. Честно казано, все още не мога да повярвам, беше изключително трудно да се справя с емоциите. Мисля, че ми отне години, за да осъзная какво се е случило и да приема живота такъв, какъвто е. В училище и от родителите си те учат на много неща, но никога не те учат как трябва да се справяш със себе си в подобна ситуация.“

Най-голямото съжаление на пилота на Алпин остава последната им среща в Будапеща, когато е пропуснал шанса да се прегърне с Антоан за последно:

„Едно нещо, за което съжалявам, е в Будапеща. След състезанието отидохме на парти заедно с Антоан. Не исках да си тръгвам твърде късно, затова напуснах по-рано. Опитах се да го намеря, но не успях в клуба. Излязох от клуба и на излизане го видях. Беше на вънната част на клуба, на терасата. Просто му махнах и казах: „Чао, приятно лято и ще се видим в Спа.“ Никога повече не получих шанс да го видя преди катастрофата. И ми се иска да бях изчакал малко по-дълго в клуба, просто за да го прегърна или да му кажа довиждане по малко по-различен начин. Но това ме научи да ценя момента, който живеем с хората, които обичаме, и никога да не приемам нищо за даденост.“

Днес Гасли продължава да почита паметта на своя приятел с ежегоден благотворителен крос на пистата „Спа“, превръщайки болката в традиция, която обединява целия падок на Формула 1.