Две бяха премиерите, които откраднаха вниманието на всичките технологични новости на първия автосалон за годината в американския град Детройт. След Тойота Супра се насочваме към втората - една американска легенда - Ford Mustang GT500, която след култовия филм "Да изчезнеш за 60 секунди" получи прякора Елинор.
Идеята за модела тръгва от един американски пилот, който за съжаление вече не е между нас - победителят от 24-те часа на Льо Ман, Карл Шелби. Целта е ясна - по-потентен вариант на Mustang , който да доминира по състезанията. Всичко започва още с пускането на първия Мустанг през 65-а година. Тогава, с логото на Кобра, а не на типичния вихрещ се кон излиза първото творение - малкото братче на ГТ500 - Шелби ГТ350 с 4.7 литров двигател Уиндзор с мощност от 275 или 310 с опционалния четирикамерен карбуратор Холей. От тази година на производство, всичките бройки излизат в само една-единствена цветова комбинация - Уимбълдън бяло с две сини линии.
Още през следващата година обаче, маркетинга и продажбите, които интересуват Форд дават превес и модела става значително по-опитомен. Той вече не е състезателна машина, а кола за пътя с малък списък подобрения. Цветовете са с по-голям избор и всичко в интериора присъства с цел комфорт. Разликата тук е, че вече има и опция за добавянето на компресор Пакстън, с който мощността може да достигне до впечатляващите за тези години 440 конски сили.
Идва и 67-а година, през която се появява по-големия брат - GT500, който е и главно действащо лице в този материал. В това дуо ГТ350 и ГТ500, продължава и развитието за напред. С възходящо означение, това естествено означава по-добро представяне и то идва от 7.0-литровия V8 Полийс Интерсептор с мощност от 360 коня. Шелби решава да покаже възможностите си и създава един брой със съзтезателен двигател и 650 коня, който бива кръстен Супер Снейк и това е още едно име, което ще чувате в материала, като върховната форма на модела.
За 68-а Елинор получава обновление откъм двигателя с версията Кобра Джет, която носи добавката КР към модела и вече се слага в заводите на Форд. Агрегатът е с намалена до 335 коня мощност, но с увеличен въртящ момент до 600 нютонметра. Голямата промяна в първата генерация е през 69-а, когато идва и фейслифта, който променя значително и междуосието - с 10 или даже 25 см при някои версии. Тук Форд имат все по-голяма власт над решенията и Шелби прекратява отношенията си с тях през лятото на тази година. За следващата, моделът получава леки и почти незабележими козметични промени, в които влиза и леко ограничаване на вредните газове.
Минават наистина много години преди това съкращение да се появи отново на бял свят. То прескача цели три поколения от модела чак до 2005-та година и петата генерация на Мустанг. За първите две години от производството на модела се предлагат две по-леки версии GT-H и GT. Вторият GT500 е представен през пролетта на 2005-а в Ню Йорк, но чак през 2007-а стъпва на пътя. Той се задвижва от 5.4-литров V8 с компресор с мощност от 500 коня и 650 нютонметра и е екипиран с ръчна шестстепенна скоростна кутия Тремек.
Още през следващата 2008-а, на бял свят се завръща и GT500KR. Той отново надгражда стандартния модел, като в двигателния отсек вече се намират 540 коня от същия 5.4-литров V8. Той обаче, има и значително количество карбонови елементи - предният капак с внушителни въздухозаборници, добавката на предната броня и огледалата. Тази версия получава изцяло ново окачване от Ford Racing, както и по-късо предавателно число на задния диференциал, което води до по-добро ускорение.
Идва време и за нова версия на Super Snake, като този път вече не става въпрос за еднорог, а за производствен модел. Това обаче, не е "върхът на сладоледа", въпреки неговите 605 коня. Над него се намира специалната версия посветена на драг състезателя Дон Пръдом произведена само в 100 броя. Тя разполага с точно 750 конски сили с нормално гориво или до 800 със състезателно идващи от допълнителни модификации като компресора Кен Бел и изпускателната система Борла.
С обновяването на петото поколение на Mustang през 2010-а година и GT500 получава такова. Нови предна и задна броня, нов капак с въздуховоди, както и нов спойлер за багажника, а мощността е повишена до 540 коня. Най-голямата промяна обаче, идва през следващата календарна година, в която модела получава изцяло нов алуминиев двигател, който е с цели 46 килограма по-лек от досегашния. Освен повишената до 550 коня мощност, тази версия е и значително по-икономична с нейните 16 литра разход на 100 километра. За модела се предлага и пистово ориентирания SVT Performance Package, който да превърне машината в конкурент на модели като Porsche GT3 RS.
Нова версия на модела - нов Super Snake. Той още повече бива ориентиран към пистата с пакета на Ford Racing, който означава нови регулируеми амортисьори с нови по-ниски пружини и нови стабилизиращи щанги. Джантите стават 20-инчови, а спирачките Baer са с шестбутални апарати отпред. Мощността може да достигне и до 750 или цели 800 конски сили ако компресорът бъде заменен с опционалния на Кен Бел или Форд Рейсинг.
През 2013-а се появява още един фейслифт на модела, който носи много промени със себе си. Кубатурата на двигателя пораства още малко до 5.8 литра, като той носи кодовото название Тринити. И мощността естествено се покачва и вече достига 670 конски сили в тази "базова" в кавички версия на модела, колкото и нелепо да звучи.
Външно той е с нова предница с нови фарове и нови LED стопове, както и липсата на каквато и да било решетка предпазваща интеркулера и радиатора за максимално добро охлаждане. Ръчната скоростна кутия е подобрена, карданът вече е карбонов и е цял - от скоростната кутия до диференциала, за да се намалят загубите на мощност по трансмисията. Спирачките пък, са още по-големи и вече са Brembo отново с шестбутални апарати отпред.
Аеродинамичните промени намаляват съпротивлението с цели 14 промени, а притискателните сили в предната част се увеличават с 66 процента. И за това поколение се предлага перформънс пакет, който включва регулируемо окачване Билщайн, Торсен диференциал и радиатори за диференциала, трансмисията и маслото. Тази чудовищна машина ускорява от 0 до 100 за 3.5 секунди и постига време от 11.6 секунди на класическата драг отсечка от четвърт миля или 402 метра.
Най-лудата версия за целия живот на модела до момента се нарича Шелби 1000. Благодарение на подобрения включващи нова горивна система, нова изпускателна система, ковани бутала, преработени цилиндрови глави с титаниеви пружини на клапаните, нова дроселова клапа и нов компресор Кен Бел, двигателя произвежда мощност от над 1200 конски сили. За да удържи траснмисията на тази мощност са поставени нов двудисков съединител и специален диференциал Уейвтрак. Капакът, новият нож на предната броня, праговете и задната броня са карбонови и малки надписи Шелби 1000 подсказват за възможностите на автомобила. Версията става толкова популярна, че редица нормални GT500 биват преработени в 1000.
През 2015-а на бял свят се появи новото поколение на Мустанг и скоро след това излезе и ГТ350, което доказа, че и американските коли могат да са добри на писта. Този модел имаше и феноменален звук благодарение на атмосферния двигател с "плосък" колянов вал. Последваха няколко години в гонене на тежко камуфлажирани прототипи, за които се гласеше, че са на бъдещия нов GT500 до миналата есен. Тогава Форд пуснаха няколко загатващи видеа без ясна дата за премиерата на митичното ГТ500, а на автосалона в Детроит го видяхме в цял ръст, като компанията пусна и видео със звяра в действие.
Данните, които знаем досега - над 700 коня от същия 5.2-литров В8, но с компресор, ускорение от 0 до 100 в рамките на 3 секунди, нова автоматична скоростна кутия с два съединителя, огромни спирачки, ново магнитно окачване, карбонови 20-инчови джанти и огромни притискателни сили. Как ли ще се справи в битката с тежката конкуренция ще разберем през есента, когато първите бройки ще напуснат завода.
Коментирай