Боби Борисов
Да, мога. Това е нещо, което се практикува много сред големите отбори със стабилни вратари. Защитникът затваря най-логичната възможност за съперника. В онова положение изглеждаше, че Заха ще се опита да смени посоката си на движение и да влезе към центъра на наказателното поле. Ван Дайк спира и затваря подобна възможност.
Тогава за Заха следва втората - да стреля. И в този случай се разчита на Алисон да спаси. Проявява се доверие към вратаря да си свърши работата, защото при по-остри действия на Ван Дайк може да се стигне до дузпа или дори до картон.
Забелазва се, че в Ливърпул твърде голяма част от стратегическите решения се взимат на базата на статистически анализ. И на мен ми се струва, че при излизане един на един с вратаря, защитниците (не само Ван Дайк) разчитат много на това, че Алисон ще спаси удара, а те затварят другите възможности за нападателите на съперника. В нападение пък се търси винаги завършека да е от хора, които имат високопроцентни удари - Салах най-вече. Дори на моменти се вижда, че даден играч не стреля, а подава на Салах точно заради това.
Преди години Джон Тери и Петър чех имаха подобен синхрон при ударите към тяхната врата. Тери блокираше далечния ъгъл, а оставяше едва ли не свободна правата към Чех, защото знаеше, че вратарят ще спаси. Така двама защитаващи се футболисти (Тери и Чех) знаят къде да очакват удара и принуждават нападателя да го направи, както те искат. Винаги може да падне гол, но чисто статистически в много повече случаи това няма да се случи. За мен нещо подобно се случва в Ливърпул, но вероятно и за него ще разберем, когато тези двамата (Ван Дайк и Алисон) се откажат и могат по-спокойно да обясняват.