И. Желязков
Гуардиола. Няма спор, че е име, което остава в историята. И е от тези треньори, които диктуват модата. Както Клоп с влизащите навътре нападатели и активни бекове, Конте с 3-5-2, Гуардиола с неговите безбройни пасове. И точно там е проблемът за мен. Заради неговото влияние в световния футбол и множеството треньори изповядващи неговата философия. Дори статистически да са изкючително резултатен отбор, Сити и отборите играещи като тях са ми скучни. С много малко риск, по-добре назад да се подаде, само и само да не се загуби. Няма изненада, дори головете им са подобни. Няма ги смелите опити на удари от дистанция, няма ги творческите личности на терена. И да ги има, са строго ограничени. Тиаго Алкантара наскоро точно затова се беше оплакал, как не харесва модерния футбол. Единствено крилата се надиграват с дрибъл. С извинение, почват да си подават, заспивам, събуждам се и още си подават. Може на много хора да им е интересно, аз не го разбирам. Все по-често се случва, да си пускам мачове от преди 20 години. И ако тогава правиха статистиките, които сега, едни от най-големите легенди нямаше да са в челните места. Вземат ли топката веднага пробват нещо напред, а не разиграват 10 мин. Може би най-точното сравнение. Преди се търсеше изненадата, а днес се търси сигурността. Жалко е. Затова в някаква степен не харесвам гуардиоловата философия. А и ако се замислим, Моуриньо и Конте са обвинявани, че могат да работят само с готови звезди и с много пари ( с което съм съгласен), Гуардиола не е по-различен от тях. Не се сещам за млад играч, който да е станал голямо име благодарение, на това, че Пеп го е открил. Може и да греша, разбира се. Знам, че епохите са различни, и знам, че в един момент пак ще се променят нещата. Може би, дори има надежда с все повечето отбори използващи високата преса. Някак динамиката е различна. Дано!