Боби Борисов
Ха-ха. Ами добре. Първоначалнотоподреждане на Ман.Ю е насочен окъм това да има трима централни защитници и един да е свободен във всеки момент да излезе от линията на отбраната и да гони някой от нападателите на Ливърпул до централната линия, ако се наложи. Принципно тримата атакавуща играчи на мърсисайдци стоят близо един до друг, за да освободят пространство на фланговете за включванията на крайните си бранители. Фил Джоунс гони Салах, тръгва след него към центъра и освобождава пространството, коет ое заемал. Веднага Магуайър застава, така че да покрие тази зона. Разиграването на Салах с Жоел Матип е обичайно и очаквано, след това вече идва проблемът - пас на Матип към Мане и в този момент вече Салах стартира от крилото зад гърба на защитата. Дало го е изпуснал вече и няма шанс да го достигне, но пасът ан Мане е уникален.
Всъщност Ливърпул направи така че да няма значение факта, че Ман.Ю се защитаваше с трима центрълни защитници, защото Салах и Луис Диас навлизаха към наказателното поле от крилото. Просто чудесна атака.
В целия мач имаше страшно много положения от типа "стенка". Дори и първият гол беше нещо подобно. Трент подава напред на Салах, Тиаго се дърпа назад, Матич го оставя, за да пресира Салах, само че го прави бавно и дава възможност на Салах да върне на Тиаго. Тук вечме не само Салах, но и Трент е стартирал на скорост зад гърба на Дало и няма връщане назад. Скоростта на Ливърпул е уникална. Не случайно през второто полувреме Уан-Бисака бе пратен в лявата зона, защото той се ориентираше доста по-добре спрямо съперниковите нападатели и по-рядко допускаше човек да мине лесно зад гърба му.
Юнайтед има нужда то много, много, много работа по организацията си на играта без топка. Отборно те нямаха никакъв, ама никакъв синхрон.