Докато световният футболен свят трескаво очаква големия финал на Мондиал 2026, между Испания и Аржентина, един друг сблъсък също предстои - този за третото място. В събота срещу неделя през нощта Франция и Англия ще се изправят една срещу друга в Маями, в мач, който ФИФА нарича „Бронзов финал“.

Но защо изобщо съществува този двубой, който често е обект на подигравки и нежелание от страна на самите участници?

Представете си - току-що сте претърпели едно от най-болезнените поражения в кариерата си, мечтата за световна титла е разбита на пух и прах. И три дни по-късно трябва да излезете отново на терена, за да играете за... трето място. Неслучайно думите около този мач от страна на футболисти и треньори често са свързани със „задължение“ и „трябва да се изиграе“.

Въпреки всеобщото недоволство, ФИФА упорито поддържа традицията на „Бронзовия финал“, който е част от Световното първенство още от 1934 г. (с изключение на 1930 и 1950 г.).

Причините са няколко:

• Приходи: Всеки допълнителен мач генерира сериозни приходи от продажба на билети, телевизионни права и рекламни спотове.
• Запълване на програмата: Плейофът за трето място идеално запълва празнината между полуфиналите и големия финал, осигурявайки непрекъснато медийно отразяване.
• Ранглиста на ФИФА: Мачът носи точки за световната ранглиста, което може да повлияе на бъдещи жребии и позиции в други турнири.
• Спортен престиж: Подобно на Олимпийските игри, където също се връчват бронзови медали, завършването на почетната стълбица дава възможност на един от отборите да приключи участието си на турнира с положителна нотка.

Скритата стойност: рекорди, медали и $2 милиона

И въпреки че никой отбор не получава трофей за третото място, победителят все пак грабва бронзови медали и допълнителни 2 милиона долара награден фонд (29 млн. долара срещу 27 млн. за четвъртия). За някои страни, като Хърватия през 2022 г., спечелването на бронза бе отпразнувано като голям успех. Германия пък е рекордьор с четири бронзови медала.

Мачът е и възможност за играчите да подобрят личната си статистика. Именно в плейофа за трето място Жюст Фонтен вкарва 4 гола през 1958 г., достигайки рекордните 13 попадения на едно световно. Хакан Шукур пък отбелязва най-бързия гол в историята на Мондиалите (11 секунди) през 2002 г. Тази година Килиан Мбапе и Хари Кейн ще имат последен шанс да увеличат головата си сметка в преследването на Златната обувка.

Така, въпреки своята спорна репутация и голямата емоционална тежест за участниците, „Бронзовият финал“ продължава да бъде част от Световното първенство. 

Добави ни в предпочитани източници в Google