Стивън Еустакио вече е със статут на герой в Канада. 29-годишният халф отбеляза гола за победата над Република Южна Африка, която класира „кленовите листа“ на исторически за страната осминафинал на световно първенство. След мача Еустакио попадна в светлината на прожекторите и не успя да сдържи сълзите си, които обаче не бяха от радост. В интервю веднага след мача, когато беше помолен да говори за ролята на семейството, Стивън се разплака и посвети гола и победата не само на починалите си родители, но и на годеницата си Констанца и дъщеря им.
Ден 18: Най-бързият гол с най-бързата мрежа
Само преди години той загуби първо майка си, а след това и баща си. А Стивън никога не забравя, че на тях дължи всичко. Той е роден в Канада, но когато е на седем години, семейството се завръща в родината на родителите му Португалия. Баща му Армандо работи усилено на фериботи между Англия и Франция, за да осигури доходи на семейството, а майка му Есмералда е неизменно до него на тренировки и мачове.
През 2022 г., когато Еустакиу вече играе за Порто, майка му е диагностицирана с мозъчен тумор. Стивън се опитва да помогне чрез медицинската служба на клуба, но болестта прогресира бързо. Скоро Есмералда едва може да говори и през април 2023 г. умира. В същия ден Еустакиу има мач и излиза на терена, без да знае, че майка му е починала само часове по-рано. Тъжната вест стига до треньорите по време на мача и те решават да го заменят, а близките му го чакали в тунела.
Порто му предложил двуседмична почивка, но Стивън отказал и се върнал на терена почти веднага. Не искал да се чувства „празен у дома“ и да остане сам с мъката си, затова се вкопчил във футбола. Вярвал също, че играе за баща си, който го е подкрепял през цялата му кариера. Те имали много тясна връзка: разговори след всеки мач, подкрепа на стадиона. Баща му живеел за кариерата на сина си.
През пролетта на 2024 г. Армандо почувствал болка в рамото си, но лекарите не открили сериозни проблеми. Няколко седмици по-късно той получил фатален инфаркт. В рамките на една година Стивън загубил родителите си и се затворил в себе си. Но все пак имал утеха и стимул за живот - малко преди смъртта на баща му, през април 2024 г., се родила дъщеря му.
Добави ни в предпочитани източници в Google
