Селекционерът на Испания Луис де ла Фуенте вече насочва вниманието си към предстоящото участие на тима на Световното първенство. „Ла Фурия Роха“ е сочена сред основните претенденти за трофея, но въпреки сериозните очаквания в лагера на испанците цари спокойствие. В интервю за The Guardian специалистът коментира силното присъствие на испанските треньори в европейския футбол, както и изключителния талант на Ламин Ямал.

Избрано от VGong

Испания - Ирак 1:1 /репортаж/

През този сезон испанската треньорска школа отново бе силно представена на най-високо ниво. На финала в Шампионската лига един срещу друг застанаха Луис Енрике и Микел Артета. Само няколко дни по-рано Иниго Перес изведе Райо Валекано до финал в Лигата на конференциите, а преди това Унай Емери триумфира в Лига Европа. В същото време Хосеп Гуардиола напусна Манчестър Сити след десет изключително успешни години на „Етихад“, Шаби Алонсо пое Челси, а Андони Ираола бе назначен начело на Ливърпул.

„Това е процес, който продължава от дълго време. Най-накрая изглежда, че хората започват да го оценяват. Това можеше да се случи преди години. С трофеите става по-видимо, но с развитието, със структурата и работата, която се върши на регионално и национално ниво, това винаги е било пример за всички“, коментира Де Ла Фуенте.

Наставникът засегна и темата за отложения двубой между Испания и Аржентина, който трябваше да се проведе в Катар, но бе отменен заради военната обстановка в региона. По думите му подобен сценарий не се очаква в САЩ по време на Мондиала: 

„Не мисля, че политиката ще бъде проблем това лято. Футболът е нещо, което обединява хората от всички среди, идеологии, раси и религии“.

Де ла Фуенте обърна внимание и на вътрешната атмосфера в националния отбор, като подчерта, че човешките качества са от съществено значение при изграждането на силен колектив: 

„Исках хора, които не позволяват его, битки. Ако има избор между добър играч, който е добър човек, и такъв, който не е, нямам съмнения. Младите „пият“ от опита на ветераните, ветераните от жизнеността на младите. Ветераните имат отговорност за поведението. Имам отношения с доста от играчите ни от дълго време, много преди да стигнат до първия отбор. Това е група, в която няма егоизъм. Човешките отношения са това, което ти дава сила. Винаги съм се отнасял към отбора като семейство, а след това видях, че играчите го правят“.

Селекционерът призна, че е бил сериозно притеснен от травмата на Ламин Ямал и се е надявал тя да не се окаже тежка, за да не застраши участието му на Световното първенство. Въпреки това новините около състоянието на младата звезда са окуражаващи: 

„Подобрява се бързо, по-рано от предварителните прогнози. Мисля, че ще може да играе в първия мач, но това не означава, че ще играе. Ще преценим дали трябва да играе малко или да изчакаме за втория мач“.

Де ла Фуенте не скри възхищението си от характера и зрелостта на Ямал, който още в тийнейджърска възраст носи огромни очаквания върху себе си: 

„Ламин е роден за това. Той е смел характер. Вероятно напрежението щеше да ние е в повече, но тези момчета са специални. Защото трябва да си добър футболист, но и хиляди други неща. Ламин беше на 16 на Европейското, сега е на 18, трябва да се справя с брутално напрежение от медиите и прави толкова малко грешки. Една грешка и фокусът е върху това, не е честно. Това са часове, дни, работа с физиотерапевти, диетолози, психолози, треньори. Футболистите са хора с огромни качества, толкова интелигентни. Има гении и има такива, които са докоснати от Господ. Ламин, Меси…“, допълва той.

На въпрос дали Ламин Ямал може да бъде приеман като наследник на Лионел Меси, испанският селекционер бе внимателен в оценката си: 

„Това са големи думи. Меси беше, е и винаги ще бъде… той е футболът“.

Де ла Фуенте бе помолен да посочи и най-великия футболист, когото е наблюдавал. Отговорът му обхвана няколко различни поколения и епохи във футбола: 

„Винаги съм харесвал Йохан Кройф. А да бъдеш на терена с Диего Марадона беше: Какво е това? Лудост. Но това бяха други времена. Хората не могат да си представят какво беше. Беше жестоко, играчите бяха преследвани. Но признавам, че Меси, Кристиано Роналдо са невероятни. Не казвам, че сега е по-лесно, но нещата се промениха, терените са различни, навиците, екипировката. Кройф и сега щеше да е Кройф, впечатляващ. Дали може да играе в днешно време? Да. Дали тези играчи можеше да играят тогава? Не“.

Google Добави ни в предпочитани източници в Google