Всеки уважаващ себе си футболен фен е наясно с едно – нищо не може да развали трансфер по-бързо от провален медицински преглед. Процедурата задължително предшества всяка смяна на клубната принадлежност и би могла да се окаже непреодолима спънка дори за най-чутовната сделка. Интересно е как понякога въпросните тестове се случват в течение на ден или два, а друг път – само за няколко часа.

Питали ли сте се всъщност какво представлява медицинският преглед?

Какво включва той?

Как се определя дали си го преминал успешно или не?

„Ковънтри Телеграф“ направи опит да събере информация от първа ръка и затова се обърна към Пол Честъртън – завеждащ програмата на катедрата по спортна терапия и рехабилитация към Тийсайдския университет. Честъртън не е случаен избор, като преди време е работил като физиотерапевт в местния Ковънтри Сити. „Целта на всеки медицински преглед е разкрие дали има някакъв очевиден и значителен проблем с футболиста, който би могъл да се приеме като риск“, обяснява специалистът.

И така, караме поред:

Историята
Първо и преди всичко е досието. То стига до медицинския щаб само ако се стигне до преговори между клуба и играча. Въпросната папка съдържа подробна информация за медицинското минало на играча. Дължината и съдържанието му обаче варират. „Може да получите информация дори колко минути е играл през последните години, но в същото време то може да бъде съвсем кратко“, обяснява Честъртън. Липсата подробни данни намалява заедно с понижаването на дивизиите, тъй като всичко зависи от ресурсите на клуба.

Първоначална оценка на място
След проучването на досието, медицинският щаб е готов да започне прегледите, щом играчът се появи. Първата задача е субективна оценка. „В общи линии двамата разговаряте, разпитвате го за информацията, която вече е известна. Търсят се факти. Лимитът в това отношение е очевиден: играчът иска да дойде и да подпише с твоя клуб, така че е готов да каже всичко“, разяснява Честъртън. Това е етапът, който трябва да насочи към обективната част от прегледа – когато футболистът се качи върху пътеката за бягане.
Важно е да се знае, че да се стигне дотук, е нужно разрешението на клуба, който продава. Понякога отборите се опитват да отхвърлят медицинските прегледи още докато преговорите текат, за да не изпаднат в ситуация, при която разговорите се продължили седмици и има договорка, която обаче е осуетена от провал на тестовете.

Физическият тест
След като играчът се качи на пътеката, започват мускулно-скелетните изследвания. Отделните стави от тялото се преглеждат една по една – глезени, колене, таз, кръст, гръб, врат, рамене, лакти, китки и длани. Естествено, при вратарите вниманието се концентрира повече върху ръцете. „При физическия преглед на коляното например търсиш подувания или отклонения около ставата. След това се проверява дали тя позволява пълно движение и се подлага на тест“, продължава Честъртън. Идеята не да се търси някакъв проблем, да се установи дали коляното не е по-отпуснато или пък да се изчисли дължината на подбедреното сухожилие. Това означава, че няма как веднага футболистът да се провали на прегледа, а просто ако клубът подпише с него, ще трябва да полага по-специални грижи в зависимост от случая.

Прегледът със скенер
За топ клубовете това е рутинна процедура. Ако нещо се прояви при тях, веднага следва консултация със специалист в областта. Обикновено клубовете разполагат с доверени хора, с които работят в тесни връзки. Дори да има някаква отклонение, то не означава непременно провал. Просто се иска второ мнение от специалист, който казва дали наблюдаваното явление е нещо сериозно или не.

Преглед от доктор
Неделима част от цялостния тест. Проверяват се кръвно налягане, пулс, състоянието на сърцето (както в спокойно, така и в активно състояние), белите дробове... Не е изключено да се направи и втори преглед. Следва кардиограма, с която се проверява сърдечния ритъм и електрическата активност, както и компютърна томография.

Това ли е краят на прегледа?
Не съвсем. Възможни са и допълните изследвания, тъй като цялата процедура няма твърдо установена поредност на действията. Не е изключено играчът да бъде подложен на тестове за ловкост и издръжливост. Причината? „Много от нещата, които правим, включват бягане на пътека. Футболът обаче не се играе на пътека. Ставата може да се чувства добре при натоварванията, на които я подлагам, но как ще отговори след 40 минути игра във футболен мач, където има усуквания, обръщания, умора?“, подсказва Пол Честъртън.
Този тип изследвания обаче не се случват толкова лесно – нужно е съгласието както на самия футболист, така и на продаващия клуб, тъй като има реален риск от контузии.

Време за решение
Медицинският щаб се събира, за да обсъди резултатите. Всички съмнения или опасения се свеждат до знанието на мениджъра (треньора) и висшето ръководство. Оттам нататък те решават дали да продължат със сключването на сделката.
Възможно ли е даден играч да се провали на медицински тест в един отбор, а после да подпише с друг? Не е нещо, което да не се среща. Демба Ба е чудесен пример в това отношение – през 2012 година той се проваля на прегледите при Стоук, но дни по-късно Уест Хем го приема на драго сърце. Шест месеца по-късно той подписва с Нюкасъл, макар да се говори, че е имало усложнения тъкмо при медицинските тестове.
„Играчите могат да се провалят и пак да подпишат“, пояснява Честъртън. „Всичко опира до фактори като това какви други играчи са налични, кои са останалите трансферни цели и какъв е шансът да бъдат привлечени. Не всичко е черно и бяло. Даден клуб може да разполага с финансовия ресурс да поеме риск или пък просто наистина има нужда от този играч в този момент.“

Как се случва всичко в последния ден от трансферния прозорец?
Очевидно е, че всичко се променя, особено когато имаш само няколко часа за приключването на сделката. Прегледът от лекар е доста бърз, а ако има време – футболистът отива на прегледи със скенер. В тези ситуации често не остава време за консултации в търсене на второ мнение, така че всичко пада върху плещите на медицинския щаб. Има случаи, когато даден играч дори не се качва върху пътеката за бягане. „Тук всичко опира до доверието и може да бъде доста трудно. Целта е да бъдеш колкото се може по-щателен, да си се постарал да направиш всичко по силите си с оглед доказателствата, които си успял да събереш“, завършва Пол Честъртън.