Слава Богу, че пак е вторник...и че големият футбол отново е тук. Два дни футбол от Шампионската лига ни напомниха за какво всъщност става дума, след месеците мъка по родните терени и ниското качество на международните мачове на национални отбори. Жалко, че и този сезон няма български отбор в най-комерсиалния турнир, но какво пък. Не, не ни е забранено да се наслаждаваме на истинската игра.

Десетки доклади се изписаха през лятото за хвърлените пари из най-големите първенства. Е, за два дни видяхме, че си е струвало. (А и все пак, не сме ги давали ние тези пари...) Приемете и следната, макар и ранна, прогноза - тази година няма да има много изненади. Но големите отбори, истинските грандове отново са на сцената, водени от млади звезди, със свежа кръв и нови идеи. Големите отбори, с опитни ветерани, които сякаш се възраждат за нов живот.

Забравете изхабения Роналдиньо, свършения Раул или този...Пипо Индзаги. Истинските крале на европейския футбол за два дни ни предложиха добрата стара магия. Техните принцове, наследниците на трона пък дадоха обещание, че ще бъде интересно и напрегнато. Заглавията няма как да са различни: „Невероятен Меси, вълшебен Кака, прекрасен Фабрегас”, те са млади и зелени, но нямат грешка, когато им предоставиш топката. Един съвет – недейте, не знаете как да си я върнете!

Вълнуващата игра на Реал Мадрид, вдъхновените шампиони от Милан и жадната за победи Барселона осмислиха кофти времето над България и разсеяха футболните гръмотевични облаци...

И все пак, може и още, и ще си го поискаме от английските и немските клубове. Ливърпул, Юнайтед и най-вече Челси ще изпитат доста мъки, ако смятат да играят по този начин...но за тях така или иначе титлата в Премиършип е по-важна... А в Германия, просто няма как да не остане дупката БМ. Да, без Байерн Шампионската лига сякаш не е същата...Нищо, догодина.

Следващата година, когато и ние, българите, отново може да стискаме палци не на чуждото, а на някои от родните клубове...

Междувременно, е, Купата на УЕФА ни зове. Команда, стъпало надолу!

*Заглавието е асоциация с популярна песен от края на седемдесетте години на ХХ век, която нашумява с едноименния филм Thank God it’s Friday.