Има клубове, които наистина са докоснати от харизма. Селтик е един от тях. Може да не играе най-изискания футбол, според съвременните разбирания за играта. Може играчите му да са наричани подигравателно „шотландски ботуши“. Може тимът да се състезава в надбягване с един кон, след като единственият му домашен конкурент Рейнджърс бе изваден служебно от елита и запратен в долните дивизии. Може...

Но е клуб пропит с история, с тръпка, със страст, с емоция. Видя се с пълна сила снощи на „Селтик Парк“ срещу Барса, когато близо 60 000 направиха неповторима хореография, а после пяха с пълни гърла, скачаха от радост, тресяха трибуните. А техните любимци на терена изцедиха и последна капка пот, за да победят безспорно по-класния си съперник.

Шотландските „католици“ използваха на макс силните си страни срещу превъзхождащите ги неколкоратно в техниката каталунци. Физическо съотношение - 186 -174 см при средния ръст, 18 сантиметра повече между автора на първия гол /с глава/ Униама и неговия пряк пазач Жорди Алба. Директен футбол, невероятен вратар, желязна защита, разбира се и огромен късмет. Два точни удара във вратата и два гола.

Затова в края на мача, видял какво ли не в живота и преживял какви ли не, при това лични успехи, Род Стюарт, заплака неутешимо в ложата. Заплака със сълзите на безмерната радост.

Селтик спечели и заради него, и заради всички останали в зелено-бяло райе. Спечели и по случай 125-годишния си юбилей. А хората на стадиона бяха много щастливи. Сякаш открили в един миг не една, а цели 125 четирилистни детелини...