Няма как да не започнем този коментар с трансфера на Бербатов. Това беше най-сериозното постижение на родните футболни хора работещи зад граница. Димитър Бербатов постигна нещо, което друг не е правил. Премина в актуален клубен шампион. Когато си в Манчестър Юнайтед, трофеите изглеждат задължителни и неизбежни.

Бербатов обаче почна да вдига купи малко преди сър Алекс да го вдигне в небесата. С екипа на Тотнъм централният нападател взе първото си стойностно отличие. Карлинг къп не е нещо потресаващо, но и Тотнъм не може да се похвали с друго в последно време. Бербо вкара решителния гол в мрежата на Челси, макар и от дузпа.

Всяко хлапе знае, че Митко стана клубен шампион с „червените дяволи”. Не бил играл нито една минута! Голям праз. Той и Роналдо не игра на Мондиала в Щатите през 1994 година, ама сигурно си държи този златен медал до другия, който спечели осем години по-късно.

Свети Димитър беше благосклонен и към Иванков. Вратарят завоюва Купата на Турция с Кайзериспор. Във финалната среща бившият страж на Левски получи главната роля. Вкара две дузпи! Спаси три. Едва ли е необходимо да говорим за класата на турското първенство, още повече гледайки нашето окаяно дередже.

Най-популярните български футболисти играещи в чужбина се изнесоха в Англия. За Бербатов вече споменахме. Мартин Петров изигра чудесно първата половина на 2008. После се контузи, и то лошо. Крилото пострада в мач на националния отбор. На този трагичен национален отбор.

Съотборникът му в Манчестър Сити Валери Божинов изкара цялата година в компанията на лекари и физиотерапевти. Изигра една силна контрола с гол срещу Милан. 30 минути за Купата на УЕФА. След това скъса ахилес, точно когато си беше заработил място сред титулярите.

Стилиян Петров продължи да мълчи. Само тук в България. Както пред журналистите, така и на терена. Стенли обаче изигра впечатляваща година за Вила. Само слепец не е видял, че той е една от основните причини Астън Вила да се намеси в сериозните шамари на Висшата лига. В 2009-та Петров и неговият клуб влизат като част от „голямата четворка” на английското първенство. Не е зле.

Тоди си е в Чарлтън. Играе рядко, но е здрав, а за него това наистина е най-важното. Тунчев отиде в Лестър /В група, казано по български/, важна фигура е в клуба, който се е остремил към по-високо ниво във футболната йерархия на Англия. Там беше и Кишишев, но само духом. Киш завърши кариерата си на Острова. 10 години не са малко, напротив!

Преди години Германия беше „българското” първенство сред водещите шампионати. Добрите новини все от там идваха. Е, сега повечето български представители са с железните анцузи. Станислав Ангелов и Рангелов се спасиха от изпадане и играха повече от приличното през миналия шампионат. В тази кампания обаче присъствието им в Котбус е по-скоро скандално. Странно, те май не бяха такива момчета.

Домовчийски расте, макар и с малки стъпки. Лека-полека нападателят намира своето място в Херта. Така и трябва. Съдбата му се усмихна и го прати в историята. Домо вкара последния гол в кариерата на Оливър Кан.

Чавдар Янков излезе от строя през 2008. Контузия, калпава диагноза и операция на коляното. Не успя да се върне подобаващо. Стана твърда резерва в Хановер, заговори се за преотстъпване. Лошо. Талантът му е виден, но на този етап повече го помнят в Германия с „кървавата пенис драма” и шофирането след три, четири, пет, шест...бири.

Господ беше пратил по едно време в Бундеслигата и Благо Георгиев. Господ реши да го върне в Славия.

Традиционно българи си изкарваха хляба в по-ниските нива на немския футбол. За жалост младите Мишо Александров и Наско Курдов не успяха да се вклинят в тимовете на Борусия Дортмунд и Байер Леверкузен. Така се пропуска златен шанс в живота. За двамата съвсем скоро може да се появи човечето от „Минута е много” и ще им каже: „Няма време”!

Във Франция Христо Янев се изгуби тотално през 2008. След завръщането си от ЦСКА Емил Гъргоров заигра важна роля за Страсбург, но тимът все пак се състезава в Лига 2. В тази суша и това е нещо.

Испания е само в мечтите на българските футболисти. Май Манчев игра във Валядолид в първите месеци на 2008, но после се завърна в ЦСКА. Показа, каква е разликата между Примера и българското първенство. С пет тренировки, вкара приблизително толкова голове.

Хубаво е, че има българче в школата на Реал, но за Мартин Кожухаров нивата е все още много дълга.

От италианския период на Божинов, Калчото е периферно първенство за бг футболистите. Все пак Мишо Иванов от Сиена стигна до професионален договор с клуба от Тоскана, който е в Серия А. Не е зле, като за 19-годишен вратар. Ако вникнем малко по-дълбоко в нещата, може да се видят и други вдъхващи надежда имена. Някой чувал ли е за Антонио Михайлов? И аз не бях, но с малко повече ровене стигнахме и до това име. Български защитник от Симитли в състава на Милан до 18 години. Дано успее...

В Холандия Ники Михайлов дебютира за Твенте и то срещу Арсенал. Изигра и един мач за първенство, а после се контузи. Клубът му се предсавя отлично, а и явно разчита на българския вратар. Не е лошо Ники да разреди светските изяви, но тук изборът е личен.

В Русия съм, в Русия съм. Пеев, Кушев и Сираков направиха истински фурор с Амкар. Четвърто място, класиране в УЕФА и финал за Купата на страната. Е, бившият национален селекционер не остана впечатлен, но какво пък. Тримата българи в Перм станаха четирима. Димитър Димитров - Херо сбъдната треньорската мечта на повечето си колеги в България.

Вальо Илиев беше стабилен в Терек. Цецо Генков със сигурност помни всичките си голове в Динамо, макар че едва ли са повече от три-четири. Сашо Младенов преживя тежка травма на коляното и не успя да се изяви. Електричката Лазаров не издържа на руската действителност и се прибра в България. Ивайло Петков спечели промоция с Кубан, но го освободиха. И той ще вдига класата на родния шампионат.

В Украйна заигра Велизар Димитров. Бившият ас на „червените” показа бърза адаптация и се справя добре или казано иначе, според очакванията.

Няма как - ще отскочим и до Израел. Там се озоваха преди 12 месеца Топузаков и Телкийски. Носят екипа на Апоел Тел Авив, помогнаха на клуба да се спаси от изпадане, този сезон положението е далеч по-солидно. Димитър Макриев се скъса да вкарва за Ашдод. Томашич се отказа от националния след трансфера си в Макаби Тел Авив. Тоест няма място в този коментар, въпреки бъларския паспорт.

Чиликов е в Китай, Йовов все още в Кипър. Там беше и Пифа, но и той напарви обратен завой и се прибра. Методи Деянов стана шампион с Анортозис, но кунтизиите го отказаха. Жалко, Анортозис влезе в Шампионската лига.

Шампионската лига ли? Хм... ами там игра и Влади Мирчев от БАТЕ Борисов.

Призът за най-екзотичен легионер печели без конкуренция Петър Станев. Царицата гони топката в Нигерия. Вероятно е най-светлият в първенството.

Треньорите? Стойчо Младенов взе Купата на залива. Браво, но с риск Ники Александров да ми се обиди, ще отлича друг български специалист.

Павел Дочев прави нещо значимо и сериозно в Падерборн. Тимът му уверено върви към влизане във Втора Бундеслига. Лошото е, че Дочев отдавна е повече немски кадър, отколко продукт на българската треньорска школа.

Добри думи заслужава и Николай Костов, който работи с Велизар Димитров в Украйна. Металург Донецк заема престижното трето място след първата част от сезона.

А, щях да забравя Балъков изпадна от първата дивизия на Швейцария. Разбира се, последва уволнение.