Защитникът на Апоел Тел Авив Елин Топузаков даде обширно интервю за предаването Голлиния, в което разказа за престоя си в Израел, за прогреса на своя тим, както и за чувствата си към Левски.

За последните мачове с Апоел: „В последно време постигнахме добри победи, и то с добра игра. Особено бяхме горди, когато спечелихме срещу Макаби, това е може би най-голямото дерби в Израел. Оттам започнахме да играем с по-голяма лекота и започнахме да се утвърждаваме в тройката.”

Как го приемат в Израел:„Чувствам се добре, за мен е най-важно, че се оценяват моите качества. Нужен съм и съм ценен, това най-много ме радва като професионален футболист. Както ръководството, така и феновете ме ценят. Аз съм доволен от този мой статут в момента.”

За бъдещето:„Факт е, че ми изтича договорът през лятото. Нормално е, като футболист около 30-те да мисля повече за бъдещето си. Засега нямам никакви индикации, нито от настоящия ми клуб, нито извън Апоел. Може би до месец-два ще има яснота. Но аз искам да съм в позиция на силен футболист в силен отбор.”

За евентуално връщане в Левски: „Никой не ме е търсил и с никой не съм говорил в Левски. Аз няма за какво да се сърдя. Велев знае кой футболист му трябва най-много. Това, което съм постигнал и преживял в Левски, никой не може да ми го отнеме. Няма сръдни. Още повече Ицо Йовов ми е голям приятел, няма за какво да завиждам, напротив, радвам се .”

За общото между вечните дербита в Израел и България:„Много общи неща имат, говори се една седмица преди и след мача, всички са много ентусиазирани. На стадиона феновете си разговарят приятелски, но това не им пречи да подкрепят отборите си. Атмосферата много прилича на нашата, не виждам каква е толкова разликата.”

За Пини Гершон: „Все още ми е малко трудно, не мога да чета на иврит, разбирам само някои неща. Виждам, че Гершон постигна две победи вече, с неговото пристигане имаше доста репортажи, интервюта. Той явно е легенда на Макаби.”

За живота в Тел Авив:„В момента не е сезона за плаж, евентуално през март става за плаж. Модерен град, един от най-осветените, в които съм бил някога. Много кафета, много разнообразие. Излизаме по-рядко нощем, предпочитам най-вече домашния уют, седя си с моята приятелка. С Телкийски дойдохме заедно, живеем през един блок. Има доста българи, които идват на наши тренировки.”

За националния отбор: „Много се коментира темата за националния. Аз и преди казвах, че всеки дава акъл, кой да играе, кой не. Моята работа е да показвам постоянни игри, ако следващия селекционер прецени, аз с удоволствие ще играя за България.”

За Гонзо и Левски: „Аз познавам Гонзо отдавна, добри приятели сме. Аз винаги съм вярвал в него. Той доказа, че е мъжкар. Господ го е надарил с много. Той вкара доста важни голове, изведе Левски до първото място, така че няма какво да коментираме. Гонзо си е Гонзо. Чувам се и със Сърмов, и с Гошо Петков, но по-рядко, все пак пътищата ни се разделиха. Когато съм в България, винаги отивам до Герена.”

За автобиографията: „Засега се отказах от книгата, може би избързах с обявяването. Получих доста негативни мнения от „доброжелатели”. Не искам да си изграждам образ на някой, който не съм. Обичта на хората остава завинаги, това ме прави щастлив и ме кара да продължавам, да горя на терена.

За празниците: „За Коледа ще си бъдем в България, тук няма пауза. Само за една седмица ме пуснаха от ръководството, на Нова година трябва да сме в Тел Авив.”

За тайна сватба?! „Няма да се оженя тайно, ще разберете!”