Капитанът на Астън Вила Стилиян Петров обяви официално, че прекратява футболната си кариера.

През март миналата година Петров бе диагностициран с акутна (остра - бел. ред.) левкемия. Той вече е в ремисия, след като завърши първата година от неговото лечение.

В специално обръщение, публикувано в сайта на бирмингамския клуб полузащитникът изразява решението си да прекрати професионалната си кариера.

Петров споделя, че вече е преодолял най-тежката част от лечението си, но трябва да направи стъпката да се оттегли от футбола, за да ускори процеса на възстановяването си.

Ето изявлението на Стилиян Петров пред официалния сайт на Астън Вила:

„Никога не съм бил човек, който прави големи изявления. Аз само съм си вършил работата и оставам благодарен на моите съотборници, на всички невероятни хора около мен и най-вече на фантастичното ми сейемство. Те ме подкрепяха силно, когато имах най-голяма нужда през изминалата година. До съпругата ми Паулина и моите синове Кристиан и Стилиян - обичам ви много и аз винаги ще ви подкрепям и обичам постоянно. Също така до моята майка и баща, до брат ми и майката на Паулина и до най-близките ми хора през това време – вие знаете кои сте и ви обичам всички. Всеки ден благодаря на Бог, че ми даде възможност да продължа да бъда със семейството си.

Футболът е другата ми голяма любов в живота и с голяма болка в сърцето трябва да ви съобщя, че прекратявам футболната си кариера. Емоциите са твърде големи наистина, но с помощта на семейството ми, приятелите и големите хора, които са около мен и ме подкрепят, ще направят оттеглянето ми от футбола по-лесно за мен.

Аз съм готов да прегърна новите предизвикателства, които ще направят този процес по-лесен за мен. Откакто бях диагностициран с остра левкемия през март 2012 година, трябваше да разбера и оценя начина, по който това заболяване влияе на живота на толкова много хора. Аз мога да помогна и искам да помогна за създаването на фондация, която да спомогне за решаването на въпросите на хората, които са диагностицирани с това заболяване. Надявам се това да направи разликата. Това ще бъде мноето ново предизвикателство. Ще работя с целия си ентусиазъм и енергия за преодоляването на всяко едно предизвикателство.

Спомням си, когато бях млад играч на ЦСКА и всичко, от което се интересувах бе добрият живот. Селтик дойде за мен и аз се преместих в Глазгоу, в друга държава, в нов свят. Не говорех езика и мислех, че това никога не може да се случи за мен. Непознавах никой.

За щастие срещнах хората, които ми помогнаха да превърна живота си в това, което е в момента. Имах големи съотборници, които ми показаха правилния начин, по който аз трябваше да вървя, ако исках да бъда сериозен професионалист и да се състезавам на високо ниво. Оценявам възможността да работя с тях на това ниво на професионализъм, защото това ме направи един от тях. В Селтик и Астън Вила бях привилегирован да живея живот на високо ниво, да играя играта, която обичам, да бъда подкрепян от най-страстните фенове.

Тогава се случи нещо лудо. Нещо, за което си мислех, че е само настинка, се превърна в нещо много по-сериозно, което промени живота ми. Изиграх 90 минути за Вила срещу Арсенал на „Емирейтс” и се чувствах уморен, не бях на себе си. Но мислех, че не е нищо сериозно. Диагнозата на д-р Ричард Ловъл беше пълен шок.

Около 7 600 хора във Великобритания всяка година са диагностицирани с левкемия и около 2 300 с остра левкемия. Успях бързо да взема решения и започнах веднага лечение. Нуждаех се от него. Моята левкемия сега е в ремисия и приключих с интензивното лечение. От сега нататък ще съм на по-леко лечение, което е две години на хапчета. Чувствам се късметлия. Но не всеки има този късмет.

Затова трябва да благодаря на професор Дейвид Линч от Университетската болница в Лондон и на всички сестри и целия персонал в това страхотно здравно заведение. Също така съм благодарен на професор Чарли Крадък, Сандийп Награ и на всички сестри и целия персонал в Университетската болница в Бирмингам и болницата Куин Елизабет.

За живота ми във футбола винаги ще съм невероятно благодарен. За възможността, което това лудо събитие ми даде, също съм някак странно благодарен. Лудото нещо трогна хората и аз искам да опитам да превърна това в нещо позитивно. Това е най-голямото предизвикателство в живота ми.

Искам да благодаря на феновете на Астън Вила, на президента Ранди Лернер, изпълнителния директор Пол Фолкнър и мениджъра Пол Ламбърт. Също на феновете на Селтик, на българските фенове и на всички фенове по света, които ми помогнаха през изминалата година с невероятните си жестове на подкрепа с лични трогатели съобщения. Бих искал също да благодаря на всички мениджъри, с които съм работил и всички съотборници, с които съм играл. Обичах да играя футбол с всички вас и винаги ще останете в сърцето ми. Благодаря и на агентите, които ме представяха. Продължавам напред с живота си и се вълнувам. Има дълбока радост в сърцето ми, заради това, което всички вие споделихте с мен. Чувствам се специален. Още е така. И винаги ще бъде.”