Българският треньор Александър Станков откровено призна, че отново се надява на възможност да упражнява професията си в далечен Китай. Родният треньор вече от 2 месеца е у дома, след като престоя му във втородивизионния Мейджоу Хака приключи.

Двете страни се разделиха по взаимно съгласие, макар и Станков да постигна главната си цел – оцеляването на тима във втория ешелон на местния футбол. По време на престоя си в азиатската страна наставникът се засече с Валери Божинов и разкри от първа ръка как обстоятелствата са принудили нападателя да се върне в Европа.

Александър Станков за Първа лига: По-интересно е сега, но нивото...

„Причините за моето напускане са няколко. Още с отиването бях говорил да остана и за в бъдеще, но не бяхме договорили моите условия в толкова далечна перспектива. В крайна сметка, след като изпълних първата част от целите, не успяхме да се разберем за моите условия. Това е съвсем нормално. Приемам го за нещо в реда на нещата”, каза Станков пред „Домът на футбола” по DIEMA SPORT. „Разделихме се с добри чувства. Сега, знаейки начина на мислене при китайците, може би е по-добре, че не продължих при същите условия. Според мен един треньор трябва да се държи на ниво и да знае цената си. Другото е, че конкуренцията стана страхотна. Докато преди 5 години никой не искаше да чуе за Китай, сега има сериозен наплив от английски и испански треньори. Много отбори се подсилиха страхотно – и финансово, и с футболисти, чужденци на добро ниво. В последния мач се реши, че оцеляхме. Една година, изпълнена с адски много напрежение, адски много стрес, адски много пътуване. Аз съм свикнал на такъв ритъм, така че не се оплаквам.”

„Валери Божинов бе отишъл преди мен в отбора благодарение на името и уважението си. Не всеки може да се адаптира, Китай е тежка дестинация. Трудно му беше. Валери го познавам от съвсем ранна юношеска възраст. При него е важно да има емоция и добро настроение, за да разгърне истинските си възможности. В Китай заварих един човек, който беше депресиран и много потиснат. Опитах с много разговори да променя ситуацията, но не се получи, затова и той си тръгна.”

„Винаги се радвам на колегите и играчите, които ни представят в чужбина. Това е възможност да гледат на нас, българите с малко по-добро око. Ако моето име или това на Станимир Стоилов завършваше на „-ич” или с испанско окончание, може би щеше да е по-добре. Ние трябва да се доказваме трикратно повече. Едно е да си от Балканите, друго е да идваш от Централна Европа. Може да са еднакви качествата и способностите, но нещата се тълкуват различно. Сърбите имат с години създавано лоби, извоювали са си го. Не трябва да злорадстваме.”

„Защо българските треньори зад граница не разчитат на родни футболисти? Имаме сериозно отстъпление при младите футболисти, това е всеизвестно и постоянно се дискутира. Имаме отстъпление при талантите, които излизат от България. Нормално е един български треньор, който работи в чужбина, да се затрудни с привличането на български футболист. В Китай се дават страхотни средства за чужденци, търсят се имена. Те предпочитат португалски таланти например, или млади французи, които играят в трета-четвърта дивизия, но пък нивото им е по-добро от това на нашите таланти. Много са малко българските играчи, които отговарят на изискванията в Китай. Тревожни са фактите. Трябва да си говорим истината.”

„Когато се заложи, когато се акцентира в някоя школа от клубовете, виждаме, че това не остава незабелязано. Хората от цял свят обикалят. Най-пресният пример е младият играч от Славия (Калоян Кръстев, който премина в Болоня – б.р.). Ако го харесат, веднага го взимат, вярвайте ми.”

„Пробих много трудно в чужбина и по-специално в Китай. Моят поглед е насочен натам. Не казвам, че няма да работя повече в България, но целта ми е да продължа да работя там. Като се прибера тук, основно гледам да си почивам.”