Националът на България Кристиян Малинов говори за кариерата си в Белгия и каква е разликата между тамошния футбол и този в България. Халфът призна, че без агресията в неговата игра едва ли ще успее да поддържа необходимото ниво в играта си. 

“Не следя пресата в Белгия. Нито им знам езика, нито си правя усилие да си превеждам от фламандски. Избягвам да следя какво пише за мен. Льовен е приятен и тих град с около 100 000 жители, един от най-хубавите в Белгия. Има университети и много млади хора. Намира се само на 15-20 километра от Брюксел. Понякога обаче ми писва от прекалената тишина и уют и предпочитам за няколко часа да отида в големия шум в белгийската столица. Човек има нужда и от такава обстановка", започна той.

"На английски си говоря със съотборниците ми. Треньорът пък се съобразява с играчите - на някои говори на френски, а на други като мен - на английски. Аз взех да поразбирам френския. Фламандският, който един от официалните езици в страната, обаче е много труден".

"Предимно физическа е разликата. Подготовката и темпото на игра са на много високо ниво. Доста по-високо от това в България. В Белгия рядко може да видиш футболисти да падат на тревата и да искат фаулове. Удрят те - ставаш и продължаваш, стига, разбира се, да не е някой много тежък удар. При нас играчите с лекота се строполяват на земята. В Белгия не е така. Кондицията е изключителна сред отборите, а тя увеличава интензитета на футбола. Чисто технически не са толкова добри.

"Човек е такъв, какъвто е. Ако я нямам тази енергия, тази голяма емоция, няма да мога да играя така! Предпочитам жълтите картони, без разбира се да прерастват в червени, отколкото да съм апатичен в играта. Стана ли такъв, няма да съм на високо ниво”, заяви Малинов пред “Блиц”.