Георги Китанов изпрати изключително успешен сезон на вратата на малтийския Флориана, в който съумя да спечели Купата на Малта и да финишира със сребърни медали в шампионата – само на три точки от първенеца Хибърниънс. Българският вратар записа страхотно лично постижение от 13 сухи мрежи през кампанията и вече гледа с нетърпение към новия сезон и предстоящото участие на „зелено-белите“ в Лигата на конференциите.

Бившият страж на ЦСКА и Черно море се съгласи да разкаже специално за Gong.bg за своята първа година в средиземноморската страна, футбола в нея, както и какви са амбициите на Флориана – клуб със 128-годишна история, воден от Джанлука Ацори - италиански наставник с победи над треньори като Маурицио Сари и Масимилиано Алегри. 

- Жоро, привет, много ми е драго да се видим. Как си?

- Добре съм, привет на теб и на нашите зрители. Не мога да се оплача, почивам си след нелошия сезон и съм в добро здраве.

- В момента те намирам в твоя роден Благоевград. Успя ли всъщност адекватно да си починеш след този дълъг и интензивен сезон, макар някой да си каже: „Колко пък да е интензивен пък футболът в Малта“?

- Да, чувал съм го вече това нещо, че се подценява футболът там. Бих ги опровергал – не е така. Хората се развиват, работят и футболът там е наистина доста интензивен и на едно добро ниво. 

- Ще ни разкажеш и за това. Нека първо да тръгнем от най-прясното, което се случи с теб и с твоя Флориана – финалът за Купата на Малта, където вие надделяхте с 2:1 срещу отбора на Валета. Разкажи ни малко повече за този мач.

- Беше изключителен мач като емоция и заряд, тъй като това е местното дерби, както тук е Левски – ЦСКА. Там в Малта Флориана – Валета се води за най-голямото дерби. Игра се пред 6 -7 хиляди зрители и беше много приятно да си терена. Получи се един доста динамичен, атакуващ мач. През първото полувреме ние имахме превес и създадохме 3-4 чисти положения, от които за жалост успяхме да реализираме само едно. През второто полувреме те започнаха малко по-активно. Получиха според мен една доста лека дузпа, но щом така е отсъдил съдията… Те изравниха от дузпата и ние може би малко се постъписахме, след което те имаха малко повече превес за десетина минути. След това изравнихме играта и оттам до края се получи двуостър мач с атаки към двете врати. Като цяло мисля, че в продълженията ние доминирахме и заслужено спечелихме финала, дори пропуснахме и дузпа. Мисля, че успехът беше заслужен. 

- Успя ли този триумф във финала за Купата по някакъв начин да изтрие разочарованието от това, че не успяхте да станете шампиони на Малта? Мисля, че завършихте на три точки зад първенеца Хибърниънс и като цяло шампионатът премина в една непрекъсната гоненица между двата отбора със скъсяване или увеличаване на разстоянието, играхте и много директни мачове. Успя ли този триумф да компенсира това разочарование и всъщност има ли такова?

- Да, точно така, останахме на три точки зад тях. Нямаше голямо разочарование, тъй като финалът дойде много бързо след края на първенството, а ние играхме и полуфинал срещу Хибърниънс. То просто нямаше време за разочарование, ние трябваше да бъдем фокусирани върху работата, която трябва да свършим. Успяхме да си върнем донякъде с отстраняването им на полуфинала, където бяхме с 10 души от 30-ата минута. Така че не можем да говорим за разочарование или поне в мен няма такова. Що се отнася до емоции, то основно има щастие от спечелената купа. 

- Когато си говорихме в предварителния разговор, ми каза, че вие в началото на сезона изобщо не сте влезли с амбиции за трофеи и титли. Ръководството ви би трябвало да е доволно за това, че приключвате с два комплекта медали от този сезон. 

- Да, така е. По принцип, когато отидох, единствено треньорът ни вярваше изключително много в нас, в отбора. Той ни каза преди сезона, че неговата цел е поне влизане в Европа и борба за титла и купа. Целта, поставена пред нас от ръководството, беше влизане в първата шестица. След това, както се казва, апетитът идва с яденето и стъпка по стъпка. Ти каза за гонитбата с Хибърниънс. Имаше един период, в който мисля, че бяхме на осем точки зад тях и впоследствие успяхме да ги изпреварим с една точка. Просто с времето дойде жаждата за трофеи и за Европа. 

- За кой мач лично теб най-много те е яд и който според теб по някакъв начин е бил най-голямата спънка по пътя ви към евентуална титла?

- Според мен това е първият ни плейофен мач срещу Гзира Юнайтед. Загубихме с 0:1, тогава разликата между нас и Хибърниънс беше две точки в тяхна полза. Макар да загубихме, играхме много добре. Дори след мача треньорът ни беше казал, че няма от какво да се срамуваме и че сме показали много добро лице, както и че е имало мачове, в които сме създавали много по-малко положения, но сме ги печелили. Като цяло – че не е станало нищо страшно. Мен лично ме е яд за този мач и смятам, че той наклони везната в полза на Хибърниънс. 

- Ти каза вече няколко пъти за вашия треньор Джанлука Ацори. Той има опит като футболист и наставник в Серия А и дългогодишна кариера в Серия Б както като състезател, така и като треньор. Разкажи ни за работата с него и неговия щаб.

- Мога да кажа само позитивни неща за работата с него. Мога да кажа, че буквално си промених виждането за футбола и колко по-динамичен и атакуващ трябва да бъде. Удоволствие е да работиш с такъв специалист като него. 

- Неговият асистент, който съответно ти е треньор на вратарите, въведе ли те в някакви тънкости? Все пак знаем, че италианската вратарска школа е на световно ниво.

- Основните неща са същите като тези, които са ме учили и тук. Пипнахме само някои движения. Работя вече с по-малки крачки, по-бързи движения и да бъда по-динамичен по вратата. Променихме позицията ми – сега играя доста по-напред. От мен се иска да обирам топките зад гърба на защитата независимо дали на 30-ия или 40-ия метър, ако се наложи. 

- Тоест ти да играеш като модерен вратар? Знаеш, че тенденцията в момента в европейския и световен футбол е точно такава. 

- Да, към това се стремим и гледаме някои италиански вратари. Дори при центрирания вече се изисква от вратаря да обира топки след дузпата, ако има тази възможност. Натам отива вратарският пост, развива се в тази посока и следователно аз опитвам да се развивам натам.

- Кои вратари гледаш или следиш в момента в европейски или световен мащаб?

- Може да ви изненадам, но в момента гледам вратаря на Болоня Скорупски. Много ми харесва и точно това, което треньорът на вратарите изисква от мен, той го прави по прекрасен начин. Гледам също така и Майк Манян. 

- Това са две много интересни и актуални имена от италианския футбол. 

- На мен много ми пасва този стил и нещата, които променихме. Харесва ми да правя това и да се развивам в тази посока.

- Разкажи ни малко повече за самия отбор на Флориана. Знам, че вие там сте доста интернационален състав. Видях, че имаш съотборник арменец на име Румян Ховсепян, който сравнително наскоро беше в България и игра в тима на Арда. Сподели ни как намирате общ език с твоите съотборници като цяло.

- Една от причините за успеха ни този сезон е именно тази, че колективът е на много добро ниво. Намерихме общ език помежду си и имаме голямо уважение един към друг. Работим като отбор както на терена, така и извън него. Относно Румян – говорим си за България доста. Той говори нелош български за чужденец и е много приятно и интелигентно момче. Има добри спомени от България. 

- А това се случва при много малко чужденци, играли в България. Особено за период като неговия, той не игра особено дълго, а знаеш, че тези, които играят за кратко у нас, обикновено не си тръгват с добро. Кажи ни обаче за твоята адаптация в Малта. Бързо ли се адаптира към страната, към местните обичаи? Знаем, че макар много хора да говорят английски там, си има местен език, който е нещо тотално различно, що се отнася до европейските езици. 

- Интересно беше, че адаптацията ми бе изключително бърза. Ако направим сравнение с Румъния – в първите дни и една-две седмици, когато отидеш в отбора, те са малко по-дръпнати спрямо теб. Докато в Малта ми направи впечатление, че още на първия ден, в който се включих, поне половината от момчетата дойдоха и потърсиха контакт с мен. Така адаптацията ми беше изключително бърза. Като цяло местните хора, тъй като това е туристическа страна, са доста отворени към чужденците. Бързо се адаптирах и ми харесва доста.

- Предстои ви участие в европейските клубни турнири. Ще започнете от първия предварителен кръг в турнира на Лигата на конференциите. Имате ли амбиции там и какво са ви казали, ако сте имали разговор на тази тема?

- Засега не е имало разговор от страна на ръководството. Мога да кажа моята лична амбиция. Мисля, че можем да се преборим да минем като начало един кръг, после втори. След това защо не и повече? Зависи много от жребия, ако имаме и малко повече късмет и по-лек жребий. Защо пък да не мечтаем за влизане в групи? Наистина футболът, който играем, се доближава много като динамика и тактическа работа до това, което се играе в Европа. Нашият треньор работи на изключително високо ниво.

- Ако не се лъжа, това би могло да бъде твое дебютно участие на терена в европейските клубни турнири. Ако не ме лъже паметта, така и не успя да вземеш участие в мач, докато беше в Черно море или ЦСКА?

- Да, точно така, това ще ми бъде първо участие в евротурнирите. Успях да сбъдна една моя мечта или ще успея тепърва да сбъдна - ще видим, зависи все пак от треньора (смее се). Не бих казал, че това ми тежеше, но има малко разочарование, че все още не съм играл. В Черно море бях в състава, но не се бях излекувал напълно от контузията още и не бях напълно готов за такъв голям мач. Тогава се бяхме паднали с Динамо Минск, които са сериозен отбор. Тогава Кольо Спасов, лека му пръст, прецени, че е по-добре Чанович да пази. Да, има някаква горчилка това, че все още не съм успял да играя в евротурнирите и се радвам, че успях да сбъдна една моя мечта.

- Преди нашия разговор се опитах да прегледам статистика за твоето представяне през сезона. Със сигурност имаш над 10 сухи мрежи, може би 11.

- 13 са (смее се).

- Добре, 13, това е цифрата. Тогава защо в крайна сметка не беше избран за вратар на сезона в идеалния отбор и яд ли те е по някакъв начин за това? Видях, че са избрали някакъв вратар, който с извинение – дори не се състезаваше в топ 4-5 на отборите. 

- Да, така е, но няма яд. За мен е по-важен отборният успех, който постигнахме, както и спечелената купа, отколкото индивидуалната награда. Разбира се, на момента имаше леко разочарование, тъй като положих доста усилия през тази година, но го приемам. Самият факт, че бях номиниран, също го приемам като добър успех и атестат за моята работа.

- Ти вече загатна в интервюто, че малтийският футбол се развива и че всъщност се полагат доста повече усилия, отколкото можем да видим или разберем ние оттук. Какви впечатления ти прави работата в Малта? Например аз погледнах социалните мрежи на Футболната асоциация в Малта и виждам, че хората бачкат непрекъснато инфраструктурно и организационно. 

- Така е, това ми направи впечатление и на мен. На самата церемония Асоциацията на футболистите, каквато не е имало допреди 6-7 години, разказа колко много работа се върши и колко много са надградили. Работят хората и искат да се развиват. Футболно това, което изисква от нас треньорът, е голяма динамика в мачовете и в тренировките. Не мога да кажа, че други отбори, когато се срещнат помежду си, имат такава динамика. Но в нашите мачове динамиката е на изключително високо ниво, тъй като ние се опитваме да я провокираме и да я търсим.

- Смяташ ли, че през следващия сезон имате шансове за шампионска титла на Малта? Имаш вече една година поглед върху шампионата, както върху вашия отбор, така и върху конкуренцията. Смяташ ли, че Флориана има шанс да стане едноличен водач в ранглистата по шампионски титли? В момента сте наравно с по 26 заедно със Слиема. Ще може ли 27-мата да бъде постигната през сезон 2022/23?

- Силно се надявам да я постигнем. Мисля, че отново ще опитаме да се борим за титла. Ще бъде трудно, тъй като и отборите се увеличават от следващата година, вече ще бъдем 14 в Премиер лигата. Ще бъде трудно, но не и невъзможно. Да, мечтаем, защо да не мечтаем? Мечтите те бутат и те карат да се развиваш. Мисля, че можем да го постигнем.

- За финал – какво си пожелаваш до края на 2022 г.? Може би по някакъв начин ще бъде насочено към представянето в евротурнирите? 

- Да, основно и на първо място е това. Искам едно добро представяне в евротурнирите. След това – отново се надявам да се борим за титла и купа. В личен план си пожелавам здраве на мен и на моето семейство. Най-важно за мен е да бъда здрав, за да мога да работя и да се развивам.