Бившият защитник на Царско село, Ивайло Марков, даде ексклузивно интервю за Gong.bg, в което сподели първите си впечатления след трансфера си в израелския Апоел Хадера. Марков направи сравнение във футболно отношение между Израел и България. 

Той коментира и слуховете за негов трансфер в Левски през лятото. Самият играч сподели, че действително е имало разговори между страните, но "сините" са закъсняли с офертата. Бранителят сподели, че той нямаше да откаже на столичния гранд, поради симпатиите си към клуб, както и изрази вярвата си, че скоро добрите дни ще се завърнат на "Герена". 

- Здравей, Ивайло! Да започнем от най-прясната тема около теб. Ти и твоят отбор имахте мач за „Тото Къп“ в Израел през вчерашния ден. Разкажи ни повече за него..

Двубоят беше като генерална репетиция за нас за шампионата, който започва през тази седмица. Това е официален турнир, който обаче се ползва за подготовка за първенството. За мен беше добър начин да се запозная с обстановката в Израел, които са важни за мен като нов играч в първенството.

- Ти започна чудесно кариерата си в страната, с гол и асистенция в първите 5 мача. Как върви адаптацията ти към тима на Апоел Хадера, след като в него няма много чужденци, заради правилата?

Точно така, в Израел имат право да играят 5-а или 6-а чужденци, доколкото съм запознат. Адаптацията върви добре. Не е лесно, но се радвам, че попаднах в клуб, който ми помогна да свикна с всичко бързо. Хората се държат много добре с мен и смятам, че нещата се развиват добре за мен. Имам възможност да навляза плавно в израелския футбол.

- На каква позиция си използван в Апоел Хадера?

Клубът ме привлече с идеята да съм ляв бек, но понякога играхме със схема за трима централни. За мен няма значение къде играя обаче. Стилът на игра е подходящ. В Апоел се изисква от защитниците да атакуват доста и затова успях да отбележа и гол вече. Търси се директен футбол. Футболът в Израел е много интензивен и се разчита много на преходи. Това е модерният футбол навсякъде. Мен лично ми допада и този стил ми пасва. Разчита се на надлъгване, а не на изчакване.

- Имаше ли културен шок по отношение на футбола?

Има съществени разлики с България, със сигурност. Главно в агресията, интензитета и скоростта. Най-вече разликата е в агресията, тъй като и реферите оставят по-свободна игра. У нас ми прави впечатление, че играта се накъсва много, свирят се леки фаулове и така се нарушава ритъма. Тук даже и явни нарушения не се свирят, за да се държи темпото на мача, като се отсъждат само кристално ясните положения.

Гледайки мачовете на нашите отбори в Европа изоставаме именно в горепосочените компоненти. Това важеше и за мачовете на Лудогорец и ЦСКА. Отборите играят с голям интензитет навсякъде и това прави разликата. Не са по-добри играчи от нас българите, но са много по-добре подготвени физически и играят на съвсем различно темпо.

-Какви са амбициите на Апоел Хадера?

Това не е сред големите тимове в Израел, но собственикът е много амбициозен. Целта евентуално е място в топ 6 през този сезон. Форматът е близък до българския и тимовете са изравнени. Детайлите са важни във всеки мач. Мисля, че имаме много добри играчи и с достатъчно работа и успех може да направим силен сезон.

- С кого в отбора успя да се сближиш и да намериш общ език?

Няма конкретен човек, всички в клуба ме приеха много радушно. Израелците мисля, че ни уважават, българите, доста, за разлика от хората в други страни. Разговарям с почти всички, може би малко повече с чужденците, тъй като сме в еднаква ситуация и имаме еднакви проблеми. С всички обаче се разбирам и това ме кара да се чувствам добре и да се адаптирам бързо.

- Каква е причината да играете официалните си мачове в Нетаня, не в Ел Хадера?

Не съм изцяло запознат, но мисля, че в Хадера стадионът няма лиценз. Строи се модерна база, която трябва да е готова до около две години. Съоръженията като цяло в Израел са на високо ниво. Например, стадионът на Макаби Хайфа ме впечатли. Местни са ми споделяли, че футболът е единственият спорт, който зачитат в Израел. Спортът предизвика голямо внимание. Доста хора ме спират и ме заговарят, но това показва страстта на хората за футбола.

- Как се нави да отидеш в толкова далечна страна?

За мен държавата има известно значение, но не беше основното при избора ми на клуб. Важното е да мога да се развивам. Получих доста информация за Израел и разбрах, че е доста по-високо ниво, на което мога да израстна като професионалист. Не се замислих много, когато получих предложението от Апоел Хадера. Първенството се наблюдава от чужди скаути. Възможността за развитие ме привлече.

- Имаше ли предложения от България, включително от Левски, както се тиражира?

Имаше, доста при това. Включително от бившия ми тим Царско село. Самият аз обаче бях решил, че е време за ново предизвикателство. За мен е важно да вървя напред и да се развивам.

Имаше разговори с Левски. Имах желание да играя в клуба, тъй като на този клуб не се отказва, в каквото и състояние да е. За мен и моето семейство, освен всичко останало, има и доста сантиментална стойност евентуално преминаване в Левски. Цялото семейство сме болни левскари. В каквото и състояние да е клубът обаче няма значение – това е най-големият клуб в България. Рано или късно ще премине всичко и Левски ще е шампион и редовен участник в европейските турнири.

След първоначалния стадии на преговори не получих оферта, не знам какво е било положението в клуба тогава. След като подписах с Апоел Хадера ми звъннаха от Левски, но вече беше късно.

По-лесно ли е за теб да намериш място в националния отбор сега?

Това е сред бъдещите ми цели и се надявам, че с изявите си може да си извоювам място. Надявам се да се наложа и това да бъде забелязано. В крайна сметка обаче опитвам се да не мисля за това. Важно е да играя добре, а оттам насетне, ако селекционерът прецени, че мога да съм полезен, то няма играч, който да не иска да носи националната фланелка. Това е чест и гордост за всеки състезател. Ще бъда щастлив, ако това се случи.