Един от най-добрите български халфове през последните десетина години Мариян Христов се отказа от активната кариера. Това потвърди самият футболист, който бе измъчван от контузии, ограничили изявите му за немския Волфсбург. От лятото Христов е без отбор и е решил, че няма смисъл да се завръща на терена. „Ако Балкан Ботевград влезе в Б група, може и да отида там,” заяви Христов пред „Тема:Спорт” и добави, че скоро ще се запише в треньорска школа у нас.

Ето и интервюто, което Мариян Христов даде през спортния всекидневник:

Марияне, коя беше най-голямата ни грешка, която видя в Амстердам?

-Нормално е във футбола да се греши или някой да играе по-слабо. Но нали за това са другите, които трябва да компенсират. Още преди мача всички бяха абсолютно убедени, че ще загубим, а сега всички се учудват, че загубихме. След като имаме достатъчно положения, а не можем да ги вкараме е резонно да паднем. Холандците са класен отбор, който бележи и без положение. Ние им гледахме всички домакинства в евроквалификациите – те не надиграха тотално нито един отбор – нито румънците, нито албанците, нито нас. Но умеят да се възползват.

Разбра ли за караницата в съблекалнята след мача?

-Да, научих, че Бербатов е викал на някои играчи. Аз лично не мога да го разбера. Време е той да спре с PR-а и да се научи да играе голям футбол. Митко ми е приятел и аз го уважавам много, но съветът ми е да набляга на самокритиката. Нямаме нужда от раздори. Безумие е да обвинява футболисти, че не са се напъвали максимално. Това може да стане ако играеш срещу Родопа и Рилски спортист, но не и за националния отбор. Там всеки се раздава за България, но не винаги му се получава. Не си мислете, че аз съм в някакъв конфликт с него. Но нали той каза, че иска истините да се казват в очите. Бербатов да забрави за подобни нападки, а да почне да вкарва. Той може да продължи да бъде голям и да бие всички голове рекорди в националния отбор, но ще го направи с попадения срещу Люксембург и Албания. Но, за да бъде повече от голям, трябва да наказава сили като Холандия и първо да намира вината у себе си, знаейки че поражението е колективно. Има само един човек, който може да критикува националите и това е Мартин Петров. Всички трябва да са му благодарни, че ги носеше на гърба си. Ако не беше той, вече щяхме да сме се сбогували с европейското.

Повечето критики след двубоя в Холандия са към Телкийски, Лусио и Георги Пеев, какво е твоето мнение относно играта им?

-Естествено, че това са футболисти, които нямат опита на тези, играещи в чужбина. От тримата, единствено Гошко Пеев го има, но аз на него му правя евала, че още ходи в националния след всичко, което се изписа за него. Не мога да разбера постоянните критики, с които го засипват. Виждате, че се смениха толкова треньори и продължават да го викат – значи той си има качетва. Но критиките след загуби се отнасят винаги от четири-пет човека, докато други се разминават. Индивидуалните грешки са друг въпрос. Затова си футболист и взимаш толкова пари, трябва да носиш отговорност.

Виждаш ли как холандците ще вземат три точки в Румъния с играта, показана срещу нас?

-Не мисля, че и румънците са някаква страшна сила. В мача срещу нас просто ние играхме много слабо. Но пак завършихме 2:2. Видяхме, че след 2:1 и след 2:2 футболистите на Румъния не знаеха къде се намират. Но те просто си атакуват и бележат положенията си. Такъв е футболът, че трябва да се раздаваш до последно. Нищо не се знае. Шансовете ни намаляха, но докато има дори теоретични, ние трябва да ги преследваме.

Как стоят нещата около теб, националния отбор и въобще футбола?

-За мен всичко приключи. Нямам желание да ходя далеч от мястото, където съм се установил със семейството си. Живеем си в Брауншвайг и се чувстваме чудесно. И децата са добре - големият ходи на училище, малката - на детска градина. Тази година поне сме си тук. Чакам да видя – Балкан Ботевград като влезе в Б група и сигурно ще ида там. Можех да играя в Германия, но не ми се мести в други градове за по една-две години. Камо ли пък да сменям държави. За пари не ми се играе. Не съм някой, който веднага стяга куфара за 50 000 долара. Вече обръщам повече внимание на семейството си.

Наистина ли би се върнал в Балкан?

-Естествено. Даже можех да играя в А група, но просто вече не ми прави кеф. А и обстановката не е толкова добра, не съм на такива години, че да се ядосвам за глупости. Затова не ми се впуска в такива авантюри.

Имал ли си оферта от Наско Сираков или Мъри Стоилов да се върнеш в Левски?

-Те може и да са го мислили, но никой не ми се е обаждал.

Трудно ли стигна до разбирането, че футболът вече не ти доставя толкова голямо удоволствие, за да е пред семейството?

-Раздялата с футбола е много сложна. Още ми е трудно и не съм я преживял. Стремя се да е по-безболезнено, въпреки че на никой играч не му е приятно да спре, макар и да е знаел винаги, че футболът е до време.

Затова ли още не си оповестил официално, че спираш?

-Не съм от тези футболисти, които трябва да излязат публично, да свикат пресконференция и да кажат: “Аз спирам с футбола”. Не съм от хората, които обичат постоянно да се шуми и да тръбят всичко около тях. Не съм от тези, които се радват, че имат колонки по вестниците, защото винаги говоря в очите, а лошото е, че истината в България ражда много обидени, които почват да търсят как да ти отвърнат.

Тогава би ли казал истината около теб сега? Значат ли думите ти, че професионалният край е дошъл и би играл само в родния Ботевград?

-Да, отказах се и това е естествено. След като няма да играя тази година, е ясно че вече няма какво да правя в големия футбол. Не говорим за това дали ще риташ за кеф във В група, по разни малки отбори. Но с тъй наречения голям футбол приключих.

За какво мисли 34-годишният Мариян Христов?

-За прехрана, както всеки човек. Надявам се България да върви на добре, за да инвестирам там. Колкото и да си спечелил, парите се харчат бързо. Мисля да запиша и треньорски курс.

В Кьолн ли?

-Не. В България. Поне ще ми е по-лесно да го изкарам (смее се).

Заговори се, че е имало шанс да станеш помощник в националния отбор...

-С мен пак никой не е говорил. Има много хиени, които душат около националния и за човек като мен ще е доста трудно (смее се). Не съм от тези, които са били всеобщи любимци. А се избират и хора, които ще бъдат удобни. Нямам безумни амбиции да ставам супертреньор. Дори да е в Б или във В група, просто ми се работи във футбола, защото той пак ще си остане моето удоволствие.

Връщаше ли ти се пълната радост от играта, когато Стоичков те повика за турнира в Кипър, преди да изчезне тотално срещу Албания?

-Имах надежди, но и аз още се чудя какво стана за мача с Албания. Уж бяха много доволни от мен и трябваше да играя, но непосредствено преди срещата с албанците не знам какво се случи. Може би са видяли, че не съм достатъчно подготвен. Това е нормално и аз не мога да се обидя на никого. Има си треньори, те решават и носят отговорност.