В цялата гадна суматоха около загубата на две точки срещу Грузия, повечето медии и запалянковци подминаха ситуацията около Мартин Петров. Улисана в заслужените критики футболната аудитория не погледна към драмата на лявото крило. А той – не го заслужава.

Причините са поне няколко. Първо - Мартин Петров трепери дали контузията на коляното няма да го извади извън терена за половин година. Тук говорим за един от малкото качествени български футболисти. На всичкото отгоре, Петров вече е преживявал подобен здравословен проблем и това засилва притесненията около неговото състояние. Като за капак, от Манчестър Сити вдигнаха олелия и донякъде са си в правото. Те му плащат парите. Така правят и с Валери Божинов, който също е извън строя.

Основният въпрос е друг. Колко български футболисти биха се жертвали, както направи роденият във Враца нападател? Това го знае всяко хлапе - малцина. Мартин можеше с чиста съвест да се скатае. Да каже на Пламен Марков, че е готов за по 20 минути в двете срещи. Не го направи.

Някои ще си кажат, да си е стоял на задника. Кой Мартин Петров ли? Няма начин! Не го познавам достатъчно добре, но съм сто процента сигурен, че не се е блазнил от това да играе срещу световния шампион Италия. Можеше да пропусне поне мача в Тбилиси.

За такива, като аса на Манчестър Сити не е важно срещу кого играе, а за кого. Жалко, че точно на този тип хора им се случват подобни беди.

Добрата новина е, че Петров е куче марка. Ще стисне зъби, ще му е трудно, но пак ще дойде на стадион „Васил Левски”. Отново ще тръгне по крилото, а малцината останали по трибуните ще станат от не чак толкова удобните седалки. Ще видят желание, ще усетят тръпката, а това май остава най-важното.

За финал - една кратка обява. „Търсим под дърво и камък Мартин Петровци по характер. По възможност българи, ако няма, ще им издадем паспорт. Тук тази процедура става лесно, бързо и евтино”.