Българският национал Ивелин Попов не обича да говори много, но когато се навие за интервю винаги е интересен. Гонг потърси нападателя на Газиантепспор малко преди поредната му тренировка и мача с Галатасарай за Купата на Турция.

- Здравей, Ивелине! Къде те намираме?

- Намирате ме на масата, в момента обядвам.

- Как си?

- Добре, благодаря. Това, че ме хващате на масата означава, че ми мислите доброто. Ще стане интересно интервю.

- В този трансферен прозорец не видяхме името ти. Много специалисти мислеха, че ще се появи, предвид информациите за сериозен интерес на италиански отбори към теб.

- Преди да Ви отговоря, Ви се извинявам. Искам да честитя рождения ден на сайта Gong.bg. За мен това е най-добрият сайт. С него се събуждам всяка сутрин, със сутрешното си кафе. А сега да се върнем на въпроса – аз вече съм си собственост на Газиантепспор. Много хора сигурно смятат, че този отбор не отговаря на моята класа, но ще се старая, ще работя един ден да заиграя в по-голям отбор.

- Мислиш ли, че това може да стане скоро предвид добрите ти изяви в Турция и в националния отбор?

- Разбира се. Аз мисля, че като работиш всеки ден, като даваш максимума от себе си във всеки един мач, това не остава незабелязано. Рано или късно всичко ще си дойде на мястото. По принцип в моето семейство и специално при мен нещата стават по по-трудния начин. Но пък стават и тогава са по сладки.

- Адаптира ли се вече на 100 % в Газиантеп, най-вече в отбора? Успя ли да заслужиш уважението на съотборниците ти?

- Мисля, че се адаптирам. Уча езика, всеки ден научавам по някоя нови думи. Даже другите чужденци в отбора се шегуват с мен, че съм по-напред с езика от тях за няколко месеца, а те са тук от две години. Заслужих доверието на треньора, съотборниците ми и публиката.

- Като че ли пишете история, вече седем мача нямате загуба в турското първенство. Това няма начин да не те радва, особено като става дума за Газиантепспор – отбор без много големи амбиции.

- Разбира се. Напълно сте прав. Винаги съм казвал и никога не съм крил, че Газиантеп е един нормален, среден турски отбор. Президентът ни е много амбициозен. Този сезон се направиха доста трансфери, похарчиха се доста пари. Ръководството ни е амбицирано да постигнем нещо, да се противопоставим на голямата петорка в турския футбол. Серията наистина ме радва, но не мога да се задоволя с това. Ще се опитаме да затвърждаваме добрите игри и накрая да приключим по-напред в класирането.

- Сигурно и шефовете и треньора са доста радостни от тази серия?

- Да, така е. Но в наше лице виждат още по-голям капацитет. И казват „Ок. Мача е свършил, мислим за следващия.” Което според мен е доста правилно.

- Предстои Ви мач за Купата на Турция срещу Галатасарай. Вече ги наказа веднъж в същия турнир. Подобни ли са амбициите ти и сега и мислиш ли че можете да прескочите един от грандовете на турския футбол?

- Аз мисля, че това е най-големия турски клуб. Все пак е носител на Купата на УЕФА. С тях бяхме в една група в турнира и им вкарах гол. Имам големи амбиции в четвъртък вечерта пак да им вкарам. Мисля, че имаме сили да прескочим Галатасарай. Живот и здраве, ако го направим ще срещнем Бешикташ. За мен е по-добре да играеш със силни отбори, за да покажеш истинския си потенциал.

- Да те насоча към националния отбор. Предстои Ви контрола с Естония на 9 февруари в Анталия. Чакаш ли с нетърпение лагер-сбора?

- Всеки път когато стане време за националния отбор чакам с нетърпение да се видя със съотборниците ми, да играя за България. Чакам този мач с приповдигнато настроение.

- Мислиш ли, че тази контрола с отбора на Естония, който е от слабите в Европа ще бъде полезна?

- Вече няма слаби отбори и всяка една контрола е полезна. Не толкова за да изиграем даден мач, а да се съберем, да се видим и поговорим. Треньора да насочи идеите си към нас, да ни обясни какво иска да правим. Знаете, че ни предстои много важен мач с Швейцария.

- Той е доста далеч, но все пак мислиш ли, че имаме шансове срещу швейцарците?

- Разбира се, че имаме шансове. Аз винаги съм бил оптимист. Сигурен съм, че на националния стадион „Васил Левски” ще излезем с положителен резултат от този мач.

- Следиш ли какво става във футболна България?

- Разбира се, че се интересувам. Гледам българска телевизия, чета постоянно в интернет.

- Кой ще бъде шампион?

- Аз и друг път съм казвал. Мисля, че това ще е Литекс. Там са най-добрите футболисти, има и добро ръководство. Сега доколкото знам, ще имат и много добри контроли в Турция. Организацията в Литекс е на много високо ниво, което е много важно за един отбор. Нека да не забравяме, че Литекс е може би единственият клуб в България, в който няма закъснения от финансова гледна точка. Така всички работят на 100 %, което е много важно за един футболен клуб.

- Липсва ли ти като цяло животът в България?

- Да Ви кажа честно, когато дойдох в Турция, исках просто да променя нещо в мен, в моето развитие и като човек, и като футболист. Аз съм си българин, България ми липсва, но аз съм си избрал този път и искам да го извървя докрай. Искам дълга кариера. После ще има време за всичко. Аз съм футболист и такава ми е работата. Трябва да се лишаваме от някои неща докато играем. Това не ми тежи, напротив приятно ми е защото си виждам резултатите по мен.

- Знаем в България как празнувате след победа – яки купони в дискотеките. Как празнувате в Турция? Има ли такива дискотеки като софийските?

- Не, тук в Газиантеп няма дискотеки като в България. Има само една, но не съм ходил в нея. Хубави дискотеки има в Истанбул, но и там не съм ходил. Тук след мач, като е добър резултата се прибирам в нас. Ако приятелката ми е тук, пием по чаша червено вино. Вече започвам да мисля и разсъждавам по друг начин. Не както беше в България.

- Каза приятелката (б.р. Елена Паришева), липсва ли ти тя?

- Когато не е при мен ми липсва. Тя все пак е част от мен, нормално е да ми липсва. Когато обаче е при мен всичко е супер и не ми липсва нищо.