„Ривър Кафе“ в Бруклин изисква определен стил от своята ексклузивна клиентела. Определян като един от петте най-хубави ресторанта в Ню Йорк, изискването е мъжете да носят сако за вечеря, а „вратовръзката е препоръчителна“. Освен това трябва „да се носят подобаващи обувки по всяко време“.
Но когато Андреа Пирло обядва в заведението миналия юни по дънки, без чорапи и с тениска без яка, социалните медии веднага се прехласнаха по елегантния му външен вид, съчетаващ спокойствие и формалност. На практика италианецът изглеждаше повече като влюбен поет на сватба. „Върховният Пирло“ – така го определи боготворящата го публика, макар че някои от гостите обсъждаха дали да не съберат пари да му купят чорапи.
Големият Пирло изигра последния мач в кариерата си
Пирло носи стил на всяко място, което посети. От Дортмунд и онзи невероятен пас за Фабио Гросо на полуфинала на световното първенство през 2006 година, до Киев и дузпата стил “Паненка”, с която унижи Джо Харт на четвъртфиналите на Евро 2012. Също и по улиците на градове като Милано и Ню Йорк, където модата е най-високо ценена. Една фланелка, която халфа на Ню Йорк Сити носеше преди, казваше всичко: „Без Пирло няма парти“.
В една много популярна песен за Ню Йорк се пее „Започнете да разпространявате новината“. А новината е наистина тъжна. Партито приключи и вече няма да гледаме на терена принца на “Паненка”. 38-годишният италианец приключи кариерата си. Пирло беше „Краля на върховете“ и то много дълго за тези, които обичат футбола да бъде подправен с нещо пикантно и вкусно.
Обикновено оттеглянето от играта е време за празнуване и почитане на кариерата на един специален футболист, но също така и време да оплачем факта, че красивата игра загуби фигура, която я правеше още по-привлекателна. Магията на Пирло няма да ни радва повече. Диригентът на толкова много величествени оркестри оставя палката.
Джиджи с емоционално послание за Пирло
Любовта на всеки ценител към Пирло започва още преди повече от 20 години. Когато той проби в състава на Бреша и направи дебюта си срещу Реджана на 21 май 1995 година. Сънди Олисех, Пауло Футре и Луиджи де Агостини бяха в тима на съперника. Пирло беше на 16.
Стилът му, прецизните пасове, станаха запазена марка, особено когато е поставен по-близо до защитата, извеждайки своите съотборници зад съперника. Както през юни 2001 година срешу Ювентус. Тогава той пренебрегна опеката на Антонио Конте и изведе Роберто Баджо сам срещу вратаря. По онова време отбраната на Ювентус имаше играчи като Чиро Ферара. Баджо направи останалото, като заобиколи Едвин ван дер Сар и изравни резултата.
В последвалите години в Милан, Ювентус и националният тим на Италия, толкова много благодарни съотборици са се облагодетелствали от визията и техниката на Пирло. „Футболът се играе с глава“, каза веднъж Пирло. „Краката са само инструмент“. Това е прост урок, който всеки футболист трябва да знае.
Друг симптоматичен пас дойде на полуфинала на световното първенство през 2006 година срещу домакина Германия. Той овладя изчистване на Арне Фридрих с левия крак и тръгна надясно. Докато Фридрих и Кристоф Мецелдер опитваха да го притиснат, Пирло, гледайки в другата посока, подаде топката с такава точност, че Бастиян Швайнщайгер да не може да я достигне. Фабио Гросо я прати в мрежата и Италия отиде на финал.
В Берлин, Пирло бе обявен за играч на мача във финала, след като “адзурите” надвиха Франция с дузпи. Техническият персонал на ФИФА, включващ толкова надарени бивши футболисти като Теофило Кубиляс и Роже Мила, обявиха че „техническите и тактическите качества на Пирло преоткриха ролята на дефанзивния полузащитник. Той се превърна в инициатора на италианските атаки и специалист на статични положения“.
След като вкара дузпа във финала, снимката на Пирло, галантно държащ световната титла с дясната ръка и нежно целувайки я, беше една от най-разпространените. Даниеле де Роси след това каза за Пирло, че е „човек, който докосна душата ми“.
Цифрите добавят стойност към стила на Пирло. Шест титли в Серия А, слава в Шампионската лига през 2003-а и 2007-а, да не говорим за световната титла. Той все още тежи 68 килограма. И то благодарение на тази страховита брада. Краката може и вече да нямат сили, както призна самият той в интерю пред „Гадзета дело спорт“, но отдадеността му и техниката си остават.
А каква техника само!!! Октомври 2010-а. Милан срещу Парма, Лука Антонини тръгва наляво, за да отвлече вниманието и Пирло подава към Кларънс Зеедорф, който обаче бързо му връща. Пирло се оглежда. Той вече знае, кой къде е по игрището и знае възможностите. Антонио Кандрева от Парма не вярва, че Пирло ще стреля от там. Толкова далеч? Изведнъж Пирло стреля от 35 метра право в ъгъла. Златан Ибрахимович тича бързо, за да го поздрави. Дори Роналдиньо се усмихва. И двамата технически гении, които обаче признават качествата на човека в средата.
Година по-късно Пирло казва на Джанлуиджи Буфон, че преминава в Ювентус със свободен трансфер. „Бог съществува“ е отговора на вратаря. Само Бог знае каква е била реакцията на Буфон четири титли по-късно. Подаванията на Пирло бяха божествени. Особено едно за Клаудио Маркизио, което доведе до първия гол за Юве срещу Сасуоло през 2014-а. На 35 години “брадатото чудо” все още вършеше невероятни неща за Ювентус.
Съперниците също му се възхищаваха. Шави, великият маестро на Барселона, протегна ръка, за да потупа гърба на Пирло, показвайки уважение и симпатия, след като Ювентус загуби финала в ШЛ през 2015-а. Пирло бе потънал в сълзи, а Шави отиде да го успокои.
Имаше и моменти, в които стила на Пирло бе обиден за съперниците. Като онова промушване между краката при 3:0 срещу Ливърпул на финала на ШЛ през 2005 година, след което Стивън Джерард бе бесен. По-късно капитанът на червените обяви това действие като „неуважително“.
Такава бе болката на Пирло, че загуби мача и изпусна дузпа, че почти се отказа от футбола. Пирло го е грижа.
Той получи своето отмъщение срещу англичаните и Джерард на финала през 2007 година в Атина. А после водеше шоуто и на четвъртфинала на Евро 2012. Англия водеше при дузпите с 2:1, след като Джерард бе вкарал вече. Тогава Пирло взе топката и се отправи към поредната игра на нерви от 11-те метра. Харт се хвърли, опъна ръце, в опит да спре Пирло. Но там идва още един урок, който всеки футболист трябва да научи. Бъди силен и хладнокръвен.
Балотели към Пирло: Можеш да играеш поне още 10 години
Пирло усещаше колко важен момент е това. Че ако лесно преодолее Харт, силата ще се премести при италианците. И той вкара в стил “Паненка”. Право в центъра, а ръцете на Харт намериха само въздуха.
Беше унизително и преобърна мача. Пирло описа своята “Паненка” като „психологически удар“ за Харт. Гарет Саутгейт няколко дни по-късно каза, че „начина на изпълнение на тази дузпа от Пирло, е променил динамиката на всички дузпи в този мач“. Безмилостно, но стилно.
Въпреки тъгата от решението на Пирло да спре със спорта, на който придаваше финес 22 години, може да намерим и радост от думите му, че „ще прави нещо друго“. Вече бе свързван с треньорска работа като асистент на Конте в Челси. Пирло е собственик на винарна в Италия. Сигурно когато можеш да правиш играта, можеш да правиш и вино. Той иска да има повече време със семейството си, особено за почивки на Ибиса. Казва, че ще играе повече тенис и ще копира спортиста, който най-много уважава – Роджър Федерер.
Каквото и да стане, класата на Пирло ще си остане. Когато пусна снимката си от „Ривър Кафе“ с „прекрасната гледка“ към моста Бруклин, повечето от 2,5-те милиона последователи на Пирло в Туитър отвърнаха, че „Мостът има по-добра гледка – към Пирло“.
Коментирай