Бившият национал Мартин Петров от две години вече не е активен футболист, но остави толкова дълбока следа с кариерата си, че продължава да бъде търсен от медиите в страните, в които е играл. Сега за него се сетиха от испанското издание Vavel и в разговора си с тях той си спомни за дните си с екипа на Атлетико Мадрид. 

Той се върна повече от едно десетилетие назад, за да си припомни атмосферата на "Висенте Калдерон". Но всъщност първата му среща с "дюшекчиите" е доста по-назад във времето, когато носеше екипа на ЦСКА. 

"Още през 1998 г. играх с ЦСКА срещу Атлетико за Купата на УЕФА. Но за съжаление се контузих още в първия мач в София и не можах да играя на реванша. Бях обаче на трибуните в Мадрид и усетих за каква атмосфера на какъв стадион и отбор става въпрос", сподели Марто, след което коментира кой е най-тежкият му момент в кариерата и за кое съжалява най-много. 

"След Евро 2004 реших, че вече е време да сменя обстановката. След четири години във Волфсбург реших да продължа развитието си на друго място и дойдох в Атлетико. Затова, когато разбрах от мениджъра си Лъчо Танев, че от там ме искат, не се поколебах и секунда да приема."

"Това е уникален клуб с уникална атмосфера, а най-важното за мен беше, че тук своя отпечатък е оставил Любо Пенев. Още като дойдох, усетих колко е велик този отбор и колко много означава за феновете му, а и за цяла Испания. И тук е мястото да кажа кое е единственото нещо, за което съжалявам в кариерата си."

"А именно, че не можах да покажа най-доброто от себе си за този велик тим и да оставя по-дълбока следа в историята му. Контузих се на 14 октомври 2006 г. в мач с Рекреативо. Беше ужасно, защото играех добре, бях във форма - най-трагичният момент в кариерата ми", заяви Петров, явно визирайки и тежката контузия в коляното, която му попречи да разкрие потенциала си на "Висенте Калдерон". 

Той се върна и на един от големите моменти в кариерата си с червено-белия екип. А именно победата над Барселона през 2005 г., като в състава на каталунците бяха Деко, Роналдиньо и Ето'о. 

"Бихме с 2:1 тогава, а аз подадох за първия гол на Фернандо Торес. Беше велико, моето първо участие в класиката с Барселона беше това. Играх добре, феновете скандираха името ми. Атмосферата беше неописуема, емоциите не могат да се пресъздадат, трябва да го изживееш."

"Баща ми и жена ми бяха на трибуните, не знаехме къде сме след мача, беше истинска мечта. След този мач не можах да спя две вечери, адреналинът ме държеше буден постоянно", сподели още Марто в интервюто.