Звездата на Барселона Лионел Меси продължава да сочи към небето след всеки гол, който реализира. Жестът му изразява неговата почит към баба му Селия Оливера.
Бабата на Лионел Меси си отива от този свят през 1998 година, когато бъдещата звезда на световния футбол е едва на 11. Селия обаче е подкрепяла неистово своя внук и е вярвала в неговия успех. И въпреки че не е сред нас, тя е в основата за легендата Лионел Меси, за онова, което е той днес.
Баба Селия дори успяла да накара треньор на местен клуб да му позволи да играе срещу по-големите деца.
„Бях малък, всички щяхме да отидем в кварталния отбор да играем, където беше цялото ми семейство, където играят брат ми и братовчедите ми, но всеки в съответната възрастова група, защото бяхме на различна възраст. Бях един от най-малките и затова все още нямаше подходяща възрастова група за мен, но в една от другите липсваше футболист. И затова баба ми каза на треньора да ме пусне да играя. Той ѝ отговори: „Как да го пуснем да играе? Той е прекалено малък. Не може да играе”, спомня си самият Лионел Меси.
източник: Gulliver/GettyImages
„Независимо от това баба ми продължи да настоява: „Нека да играе, нека да играе.” Тя беше много обичана жена от всички в клуба и продължи да изисква от треньора да ме пусне. Накрая те ме включиха. Вкарах два гола, макар че много не си спомням, тъй като съм бил малък. Но това е историята, която баба ми ми разказваше след това”, разкрива Лионел Меси години след случката.
Самата Селия казала на младия талант: „Ти, Лео. Те се нуждаят от теб. Дори нямаш представа колко си добър. Затова ние трябва да им покажем.”
В следствие на случилото се малко след това, треньорът отвръща на бабата: „Видя ли това? Не успяха да го разклатят. Той е като бълха, от която не можеш да се отървеш.”
Всичко се случва на терена, и мигът на истината настъпва, когато младият Лионел Меси показва невероятния си ляв крак. Тогава, вместо аплодисменти, младият играч чува името си. Баба му крещи неистово от радост името на Меси.
източник: Gulliver/GettyImages
4Коментара