Това е най-големият футболен стадион в Европа. „Камп Ноу” – побира 99 354 зрители.Само със 102 души по-малко от пълния официален капацитет имаше на съоръжението този път. 99252 души, толкова присъстваха на „Ел Класико” в събота вечер.

Първият допир със стадиона-гигант леко ни изненадва. Вместо някакви жестоки полицейски претърсвания, тарашене по джобовете на хората и изнервяне до Бога, както сме свикнали у дома, тук всичко става лесно. Бързо, без да се усетиш дори и най-вече, без да си се изнервил от безумни проверки, стигаш до мястото си. Ако си пушач, ще трябва да се въоръжиш с търпение в следващите 2-3 часа. Отскоро на „Камп Ноу” пушенето е забранено. Но можеш да похапнеш един ход-дог с Кола, докато чакаш началото на мача.

Най-приятното усещане е това за пълнота. Където и да погледнеш към трибуните – пълно, карфица да хвърлиш, няма къде да падне. Хора имаше даже и по стъпалата на трибуните, независимо че се продават билети само за седящи места.

От тези 99 000 души по трибуните поне една трета са чужденци. Може да се чуе разноезична реч. Каква ли не, включително и българска. Освен групата на „Еврофутбол”, зърнахме и други нашенци с родния трикольор. Всеки си преживява събитията на родния си език, кара се на съдията на финландски, псува на сръбски, дава съвети на Меси на български. Разбира се, преобладават каталунците, но това супердерби отдавна е прехвърлило границите на Испания и се е превърнало в нещо като световна атракция. Затова има хиляди по трибуните от цял свят. С фотоапарати, миникамери, флаговете на своите държави и естествено атрибутите на Барса.

Онова, което обаче ни е чуждо като темперамент е липсата на достатъчно емоция по трибуните. Повярвайте, че 15 000 българи могат да направят далеч по-голямо шоу, отколкото 99 000 на „Ел Класико”. Публиката припява едва 3-4 песни, няма обособена агитка, гостуващите фенове са съвсем малко и пратени най-високо, при гълъбите. Изобщо – много хора на футболен мач, но с театрално поведение. Атмосферата не е наелектризирана като на балканските дербита. Има твърде много спокойствие за такъв напечен двубой.

Дори загубата на Барса с 1:2 от Реал и фактът, че титлата тази година неминуемо ще отиде в Мадрид, не може да ядоса каталунските запалянковци. Качват се на моторите си след мача и тълпата се оттича към останалите части на града.

Без нерви, сякаш след рутинна загуба, а не такава от вечния враг. Без много емоции. Нито положителни, нито отрицателни. Даже си мисля, че в България феновете на Барселона са останали по-разочаровани от резултата от самите каталунци.

А ние тук оставаме със странно чувство от този мач. Мега-гига-супер дерби, наистина, но нещо ни липсва. Усеща се като безалкохолна бира, като слаба ракия, като безсолно ястие. Поне за нашите, балкански разбирания, за футболни емоции.