Барселона спечели шести трофей за тази година. Каталунците спечелиха драматично с 2:1 след продължения срещу Естудиантес Ла Плата във финалния мач на световното клубно първенство в Абу Даби.

Мачът бе изключително драматичен, като каталунците тотално доминираха, но не успяха да реализират множеството голови положения, които създадоха.

Съдията Бенито Арчундия и неговите помощници изнервиха допълнително двата отбора с доста спорните си отсъждания в някои ситуации.

Аржентинският отбор можеше да поведе още в 5-та минута, когато Верон намери с чудесен пас Понсо, но Валдес след това се намеси убедително.

Пет минути по-късно Шави Ернандес изпусна първата изгодна ситуация пред вратата на Албил.

В 34-та минута бе първата по-дискусионна ситуация, когато Албил фаулира Шави, а съдията не свири чиста дузпа на Барселона.

Естудиантес поведе в резултата в 37-та минута, след като Перес центрира в наказателното поле на Барселона, където Босей засече топката с глава и я прати в долния десен ъгъл на вратата на Валдес. При попадението на Босей обаче останаха сериозни съмнения, че нападателят на Естудиантес е в положение на засада.

Барселона взе тотално инициативата до края на мача, а Естудиантес се опитваше да запази аванса си от един гол.

Една дузина пропуски пред вратата на Албил направиха Педро, Меси, Ибрахимович, Анри, Шави, Хефрен и Бускетс.

Футболистите на Естудиантес вече се виждаха носители на трофея, когато в 88-та минута се получи разбъркване в наказателното поле на аржентинския отбор и топката стигна до Педро, който с глава успя да прехвърли Албил за 1:1 и прати мача в продължения.

В двете продължения по 15 минути се развихри Лионел Меси, който поведе своите съотборници.

В 110-та минута Даниел Алвеш центрира в наказателното поле на Естудиантес, след което Меси бе изпуснат от защитата на аржентинския отбор и Лео с гърди прати топката във вратата на Албил.

Това е първа купа от световното клубно първенство (преди Междуконтинентална купа) в историята на Барселона.

Всички носители на Междуконтиненталната купа по футбол, която от четири години вече е Световно клубно първенство:

1960: Реал Мадрид (Испания)

1961: Пенярол (Уругвай)

1962: Сантос (Бразилия)

1963: Сантос (Бразалия)

1964: Интер (Италия)

1965: Интер (Италия)

1966: Пенярол (Уругвай)

1967: Расинг (Аржентина)

1968: Естудиантес (Аржентина)

1969: Милан (Италия)

1970: Фейенорд (Холандия)

1971: Насионал (Уругвай)

1972: Аякс (Холандия)

1973: Индепендиенте (Аржентина)

1974: Атлетико Мадрид (Испания)

1975: не се игра мач

1976: Байерн Мюнхен (Германия)

1977: Бока Хуниорс (Аржентина)

1978: не се игра мач

1979: Олимпия (Парагвай)

1980: Насионал (Уругвай)

1981: Фламенго (Бразилия)

1982: Пенярол (Уругвай)

1983: Гремио Порто Алегре (Бразилия)

1984: Индепендиенте (Аржентина)

1985: Ювентус (Италия)

1986: Ривър Плейт (Аржентина)

1987: Порто (Португалия)

1988: Насионал (Уругвай)

1989: Милан (Италия)

1990: Милан (Италия)

1991: Цървена звезда (Югославия)

1992: Сао Пауло (Бразилия)

1993: Сао Пауло (Бразалия)

1994: Велес Сарсфийлд (Аржентина)

1995: Аякс (Холандия)

1996: Ювентус (Италия)

1997: Борусия Дортмунд (Германия)

1998: Реал Мадрид (Испания)

1999: Манчестър Юнайтед (Англия)

2000: Бока Хуниорс (Аржентина)

2001: Байерн Мюнхен (Германия)

2002: Реал Мадрид (Испания)

2003: Бока Хуниорс (Аржентина)

2004: Порто (Португалия)

2005: Сао Пауло (Бразилия)

2006: Интернасионал (Бразилия)

2007: Милан (Италия)

2008: Манчестър Юнайтед (Англия)

2009: Барселона (Испания)