Голове, точки рекорди... Това са думите, които най-коректно определят изминалия сезон на Реал Мадрид в Примера дивисион. Тимът на Жозе Моуриньо диктуваше модата в Испания и успя да се пребори с отбора на отборите – Барселона. Тази титла можеше да се спечели само с исторически постижения, просто съперникът от другата страна го изискваше.

За Жозе Моуриньо, Роналдо и Икер Касияс не всичко вървеше съвсем по ноти, въпреки че статистиката показва тотална доминация. Реал е спечелил 94 точки до този момент, подобри всички голови рекорди. Отборът има само две загуби, една от тях е на чужд терен, което наистина не изглежда нормално постижение в модерния футбол, но Моуриньо го направи. Всичко това два кръга преди края на сезона, тоест цифрите подлежат на промяна.

Първият труден, но и ключов момент беше още в началото на надпреварата. В средата на септември Реал Мадрид падна от Леванте с 0:1 в най-слабия си мач, а три дни по-късно, завърши 0:0 срещу Расинг Сантандер. Позициите на Специалния от Сетубал се разклатиха, но отборът не загуби своята увереност, което е и част от треньорската работа на Моу.

Последва поредица от 15 победи във всички надпревари... и дойде мачът с Барселона на „Сантяго Бернабеу“. „Балета“ падна с 1:3 и продължи да показва, че е по-слаб от вечния враг. Точно там Реал Мадрид си спечели титлата, в дните и часовете след тази тежка загуба. Следващият шампионатен двубой завърши 6:2 за Реал като гост на Севиля. Роналдо и сие показаха, че не са от тези, които ще се пречупят, не и този сезон, не и в тази надпревара.

Дойде нов рейд в Примера, но и отпадане от Барса в турнира за Купата на Краля. В реванша обаче столичани показаха, че вече не отстъпват с нищо, а каталунците почнаха да губят точки в шампионата. Пъзелът на Жозе в Испания почна да се нарежда.

Реал допусна няколко случайни ремита, които дойдоха след голове от фаулове на Маркос Сена /Виляреал/ и Санти Касорла /Малага/.

Картите бяха свалени на масата след победата на „Ноу Камп“. Това обаче е само едната страна на нещата, така се разви шампионата, причините за успеха са по-различни.

Жозе Моуриньо заложи на едно от най-старите и златни правила във футбола на високо ниво. Големите отбори си имат твърд титулярен състав, в който най-много, една или две позиции са под въпрос. В Реал е точно така. Съставът е ясен, интригата в края на сезона бе сведена до това, дали Марсело ще е ляв бек, или пък Фабио Коентрао.

Вратарският пост в Реал Мадрид от много години не се коментира. Касияс не пропусна нито един мач от началото на шампионата. Не е бил извън терена и една секунда в Примера преди да закачи статуята на площад „Сибелес“ с шалче и знаме на Реал. Чудесната традиция беше спазена от капитана.

В защита Алваро Арбеола със своя опит си спечели позицията в дясно. Рамос и Пепе оформиха централната ос, а в ляво Марсело игра повече, но във важните моменти се появяваше и изрусеният сънародник на Моуриньо – Коентрао. Португалецът съумя да се адаптира бързо към мелачката Реал. За малко го пратиха при юношите, но причината е ясна, Жозе предпочита футболистите му да не пушат цигари.

Рикардо Карвальо и Албиол не успяха да задържат своите позиции, а младият Рафаел Варан загатна изключителен потенциал. Той е готов за заместник на Пепе.

Станели въпрос за опорен халф, първото име, което ми изниква в съзнанието е Шаби Алонсо. Той е перфектният на тази позиция. Добър в защита, с чудесен пас и страхотно присъствие на терена. 30-годишният баск пропусна само два двубоя от началото на сезона. Натрупани картони са причината, нищо друго. Алонсо играеше най-редовно с Кедира, но през сезона имаше и други фаворити за човека до испанския национал – Ласана Диара и Естебан Гранеро. Доверието към французина се изчерпа неимоверно и в края на сезона дуетът беше пределно ясен – Алонсо и Кедира. За Гранеро остана абонамента да се появява като смяна, чудесният джокер в Реал.

Турците Сахин и Алтънтоп по-скоро се оказаха издънки, първият все пак е млад и има алибито, че беше с травма.

Една от дилемите по време на кампанията беше свързана с битката между Кака и Месут Йозил. Победителят е ясен – турчинът с немски паспорт е на път да изгони бразилския майстор от Мадрид. Кака имаше своите добри дни, но това не е достатъчно за толкова скъп футболист. Той е лукс дори и за Реал Мадрид.

Месут вкара малко голове, но подаде за много, левият му крак буди истинско възхищение.

Атаката беше най-силната част от творението на Моуриньо. За Роналдо е излишно да пишем повече от цифрите. 36 мача и 44 гола за португалеца в Примера. 27-годишният футболист се превърна безапелационно в лидера на Специалния Реал Мадрид.

Контузиите на Анхел Ди Мария създадоха някои проблеми, но пък извадиха на сцената и младия испанец Кайехон. Той вкара пет пъти за 24 мача, като по-често влизаше резерва. Активът му нараства доста, ако добавим попаденията, които вкара в Шампионската лига.

Типичният централен нападател бе важна част от успеха на Реал. Моуриньо бе истински късметлия, защото можеше да си избира. Бензема или Гонсало Игуаин. Чудесни футболисти, а някъде до тях винаги беше Кристиано. Тримата завършват сезона с по над 20 гола, което говори за чудесен баланс относно носителите на голове.

Бензема получи повече шансове, просто защото е по-талантлив, но аржентинецът играе като истински „мадридист“. Гонсало напомня на Раул със своята борбеност и умения да вкарва от никакви положения.

Жозе Моуриньо е умен човек и съумя да не си създаде проблем с наличието на двама централни нападатели при схема на игра с един. Португалецът със сигурност би искал да ги има в пакет и през следващия сезон, но това едва ли е лесна задача, ако погледнем към финансовата страна на нещата. При положение, че Игуаин бъде продаден, Реал ще изгуби доста, но едва ли остане „пас“ на пазара.

Още един път ще отбележим, че Моуриньо е гениален треньор. Той не е глупак и остана в Реал, просто защото отборът има още хляб в себе си и ще му донесе нови успехи. Средна възраст на състава е много добра.

Касияс е на 30 и може да пази колкото си иска. Марсело е на 23, а Коентрао само с година по-голям от него. Пепе е на 29, а Варан напира за титулярно място, при положение, че все още няма 20. Серхио Рамос е в отлична възраст за централен бранител - 26. Германските национали Кедира и Йозил са млади и много обещаващи, тези двамата са истински находки. Ди Мария и Кайехон са на по 25, а Роналдо лети в златната възраст – 27 години. Карим Бензема и Гонсало Игуаин освен чудесни голмайстори и приятели са и набори. Тараните на Моуриньо са на едва 24 години и тепърва ще стават още по-опасни с натрупания опит.

Ядрото на Реал Мадрид продължава да е в играта, а под ръководството на Моуриньо най-вероятно тези играчи ще стават още по-добри. Да му мислят другите, тази история ще има продължение, пикът на Специалния Реал все още не е дошъл.

Този сезон просто летвата беше вдигната. С голове, точки и рекорди...