Това не е нищо друго, освен сладко отмъщение. Най-напред за Реал, който бе принуден да изтърпи доста гаври, причинени му от вечния съперник Барса през последните 5 години. Като 2:6 или 0:5, например.

После за Жозе Моуриньо, чието его най-сетне може да намери покой след снощното 3:1 на „Камп Ноу”. Не толкова скандално като разлика в съотношението, но нали формата е важна. А тя бе категорично в полза на Белия балет. Жозе може да е добър или лош като човек, може да е всякакъв дори, но е безспорно, че е голям треньор.

След това идва задоволяването на едно друго голямо его, това на Кристиано. Роналдо най-сетне видя в краката си своя голям „приятел” Меси. Натупа го здраво по задните части, да му държи влага заради последните четири Златни топки.

И, не на последно място, сладкото отмъщение снощи е за феновете на Реал Мадрид из целия свят, които бяха възмездени поне отчасти за всички беди през тези дълги пет години. Дори вече не болят онези минус 16 точки в първенството...

При падналия винаги обаче е по-интересно, особено когато носи етикета „най-силния отбор в света”, та дори „най-силния отбор за всички времена”. За един месец Барселона сякаш изгуби всичко магическо и извънземно. Сега изглежда твърде земен, дори прекалено земен. Нито Меси е познатият Бог, нито Шави. Никакви ги няма покрай тях Сеск и Бускетс. Педро спи на крилото, бековете Алвес и Алба също не са това, което бяха. Вия и Алексис са със статута на резерви. Защитата допуска гол или голове във вратата си в 12-и пореден мач. Там Пуйол и Пике са в ролята на малки гари пред Кристиано и Ди Мария. Остава един Иниеста. Но няма как този маестро да се справи сам със ситуацията, колкото и да се опитва да остане на огромната си висота.

Няма го вече и Пеп. Дали не усети, че краят на извънземните наближава и се спаси овреме в Ню Йорк? Ще го ви видим и него по-нататък в Мюнхен. В Ню Йорк, за жалост, е и неговият наследник Тито Виланова. Тежка болест го държи далеч от родната Каталуния. У дома остана сам да вади кестените доскоро третият треньор на отбора - Жорди Роура. Е, не му се удава очевидно да води „най-силния отбор в света”, но не можем и да го виним. Обстоятелствата са такива.

А тези обстоятелства, поне спортно-техническите, здравословните са Божа работа, до голяма степен ги изградиха в клуба. Там повярваха, че могат да задоволяват сами всички свои нужди. От звездите на терена, до треньорите на пейката. Типични „деветки” и план „Б” в атака са отживелици. Да не говорим за подсилване на защитата.

Но трябва да бъдем реалисти, дори да симпатизираме повече на каталунците. Всяко хубаво нещо си има край. А за прекрасното футболно нещо от Барселона съвсем не е доказано, че този край е настъпил. Независимо от снощния пердах, отнесен от Мадрид. Ясно е обаче, че тронът вече е доста разклатен. Ще бъде интересно...