Барселона има доста врагове и в Испания, и по целия свят, а те отдавна говореха за това, което фактически се случи чак снощи. Краят на успешния, на невероятния победен цикъл на Барса, който трая около пет години, вече е факт.

Толкова приблизително е животът на всеки един голям отбор, намерил мястото си сред най-големите във футболната история. А този Барса влезе през парадния вход в историята, а зад него затръшна вратата зловещо най-вероятният му наследник на европейския трон като хегемон - Байерн.

Баварците изпратиха с разгромното и скандално 7:0 този голям отбор на Барса да почива в мир в историята редом с революционерите от предишни епохи като Реал от 50-те, Аякс на Кройф, големия Ливърпул, Милан с тримата холандци...Този Байерн вероятно тепърва ще оставя следа, подобна на тази, която остави с трите поредни КЕШ през 70-те години на миналия век.

Но по-интересно е да се помисли какво ще стане оттук-насетне с новия Барселона. Ще се съвземе ли бързо този гранд за започване на нова ера, или ще чака друг момент в по-далечното бъдеще?

Това 7:0, всъщност 0:7 от гледната точка на каталунците, може да е и за тяхно добро. То позволява да се действа решително, с размах и без носталгия по отминалите златни времена. Каталунците са добри хора и ценят онези, които са им дарили толкова много радости. Затова никой от 95-те хиляди на „Ноу Камп” снощи не си позволи да обиди своите, независимо от крайно унизителното падение. Същото може да се каже и за президента на клуба Сандро Росей, който заяви, че треньорът Тито Виланова не се пипа при никакви обстоятелства. Росей е коректен човек, знае през каква беда преминава Тито, благодарен му е за усилията, които положи да води толкова голям тим като Барса, докато боледува от най-страшната болест, и никога няма да му посочи вратата. Самият Тито обаче трябва да го направи. Трябва да си даде сметката, че с края на цикъла си тръгват всички герои от големите победи и да направи сам крачката. За останалите после ще бъде по-лесно.

Всъщност, не всички герои трябва да напуснат „Камп Ноу”. Минимум двама е задължително да останат на всяка цена. Немислимо е по никакъв начин да си тръгне Меси и на никого не му минава такава мисъл през главата. Същото в близка степен важи за Иниеста. Всички останали от златния отбор потенциално могат да си тръгнат. Някои от играчите дори задължително. Валдес вече сам поиска, Вия трябва да го последва, Фабрегас и той е на опашката, Сонг не можа да се наложи, Алексис е под сериозна въпросителна. Шави и Пуйол пък могат постепенно да получат онези почетни функции в клуба, каквито са заслужили стократно с изявите си през годините. Но вече не могат да бъдат основни играчи, а само фигури, които да помагат в определени моменти от сезона най-много. За останалите може да се разсъждава, но едно е сигурно. Новият Барса се нуждае от страшно много нова кръв, стабилна защита, непробиваем вратар и защо не – отново истинска „деветка”. Номерът с Меси минаваше досега, но както се видя, дори Господ Лео може да попадне в лош период и да се контузи.

От онези, които трябва да останат от досегашния гръбнак, са още Бускетс, защо не и Алвеш. Също някои от младите, като Тейо и Тиаго, може също Бартра и Монтоя. В тях е бъдещето, а и са продукт на Ла Масия. Въпрос на преценка на спортно-техническия щаб и ръководството.

И да се върнем там, откъдето започнахме. Краят на цикъла и началото на новия в Барселона започва от треньора. Кой да бъде той? Дали най-подходящата фигура за поста не е всъщност...бившият треньор на Реал Мадрид? Не, не визираме Моуриньо, той все още е настоящият наставник на „Белия балет”, а неговият предшественик на „Бернабеу” Мануел Пелегрини. Чилиецът твореше чудеса със скромния Виляреал в миналото, а сега с друг скромен испански тим – Малага. Вариантът с наставника на Борусия Дортмунд Юрген Клоп също е твърде примамлив и положителен като евентуален избор.

Въпросът е обаче първо Барса да се реши да се раздели с доста от свещените си крави, начело с „недосегаемия” Тито Виланова. И да се опита да направи от ужасяващия дефект 0:7 нов прекрасен ефект от сорта на 7:0, какъвто традиционно би отивал повече на каталунците.