Едва ли има фен на испанския футбол, който не знае за наградата Пичичи. Тя се присъжда на най-добрия голмайстор в Примера всеки сезон. Всъщност отличието е учредено от испанския вестник „Marca“ и носи името на един от на най-известните футболисти на Атлетик Билбао - Рафаел Морено – Пичичи. 

Роден на 23 май 1892 година в стария квартал на Билбао (Испания), той напуска този свят едва 29-годишен, именно на 1 март през 1922 година. 

Рафаел Морено Арансади, който е син на Хоакин Морено и Далмасиа Арансади, се увлича по футбола от ранните си детски години. Сериозно се захваща с Царя на спортовете, след като заиграва в колежанския отбор Виктория, а прякора си Пичичи получава, когато е на 11. След като завършва училище обаче, постъпва да учи Право. Специалността не му спори и след неуспешната първа година в университета, баща му му намира работа в общината. 

Страстта по футбола на Пичичи остава непроменена във времето и той се озовава в Атлетик Билбао през 1911 година, където прекарва цялата си кариера. Първия си официален двубой за тима, записва на 17 март 1913 година срещу Реал Мадрид. Баските постигат класическа победа с 3:0. 

Пичичи, който е сочен като един от най-добрите голмайстори в испанския футбол, е считан за първата голяма легенда на Атлетик. Той е и първият футболист, който отбелязва гол на естадио „Сан Мамес“. Съоръжението на Билбао бива открито на 21 август 1913 година, а домакините печелят с 2:1 срещу Расинг де Ирун.  

Нападателят прекратява активно-състезателната си кариера през 1921 година, едва на 29 години, като се насочва към съдийството. В последните години от кариерата му се забелязва значителен спад във формата му. Това му донася гнева на привържениците на Атлетик, които искат той да се оттегли. По-малко от година след като слага край, Пичичи губи живота си. Още ненавършил 30, на 1 март през 1922 година, приключва земният път на един от изявените играчи на баските. Причините за смъртта му остават неясни до ден днешен. Най-тиражираната версия е, че не успява да се пребори с инфекциозно заболяване и по-конкретно се споменава за Салмонела. 

Голмайсторът оставя незаличима следа в историята на Атлетик и на футбола в Испания като цяло. И до днес се разказва за невероятната му техника и безспорния му талант. Несъмнено отличителен белег във външността на Морено ще остане бялата кърпа, която винаги носи на главата си, по време на двубои. 

Рафаел Морено Арансади, който прекарва цялата си кариера в Билбао, печели четири пъти Купата на Краля с тима. Записва общо пет мача за националната селекция на Испания, с която постига и един от съществените успехи в кариерата си – сребърен медал от Олимпийските игри в Белгия през 1920 година.

В памет на нападателя Атлетик изгражда бюст на Пичичи на естадио „Сан Мамес“ през 1926 година. 

Любопитен момент в биографията на Морено е, че той има близка роднинска връзка с испанския писател и философ Мигел де Унамуно. Той е чичо на майката на нападателя.