Светът от няколко дни пита Лео Меси: „Защо пак ти дадоха „Златната топка“. За онези, които са с къса памет, аржентинецът излезе снощи на терена, сам създаде седем голови положения срещу Бетис и вкара три от тях. Убеден съм, че и през уикенда той ще припомни на критиците си за какво иде реч.

Защото подобни галавечери за Лионел бяха много през 2010 година. Горе-долу по две на седмица. Нека да извадим от тази сметка Мондиала, по време на който той много се стара, но или целеше гредите, или го гонеше каръкът пред гола. Но през останалото време бе перфектен. Та ето затова, без да е спечелил нито световна титла, нито Шампионска лига, Меси взе за втори път „Златната топка“.

Всъщност, ако някой трябва да се сърди на някого за решението трофеят да бъде присъден на Бълхата, то той трябва да адресира недоволството си към футболистите. 208 капитани на национални тимове дадоха преимуществено своите гласове за дребничкия гений. Е, хайде поне веднъж журналистите да не са виновни. По старата система, само с журналистическите гласове, Уесли Снайдер щеше да бъде победител. Ние от медиите не разбираме, не сме се събличали по физическо и прочие и прочие. Нали така? Хайде сега, отправете претенциите си към тези, които са се събличали по физическо. Към футболистите тоест.

А иначе, ако аз гласувах в тази анкета, сърцето щеше да ме води към Меси, а разумът към Шави, Иниеста и Снайдер. Така че, в случая по-скоро подкрепям гласа на капитаните. Макар че, всичко е субективно и много лично.

Знам само, че Меси вече се числи към онези двамата най-големи – Пеле и Марадона.