Халфът Саул Нигес се завърна като император там, откъдето започна всичко в неговия живот – в град Елче.
Испания претопи стоманата на коравите хървати и ги унижи с един знаков „футболен сет“ – 6:0.
А всичко стартира след наелектризиращия гол на 24-годишния Саул. На „Естадио Мартинес Валеро“ халфът на Атлетико даде старт на фиестата с попадение в 24-та минута. Оттам насетне играта на „Ла Фурия“ просто разцъфтя. Нови пет гола и втори успех за иберийците в Лигата на нациите. Втори успех за Луис Енрике в първите му два мача начело на световните шампиони от 2010 година.
В дебютните срещи на Лучо обаче едно до момента посивно в ъгъла момче изпъкна с пълна сила. Както на „Уембли“ срещу Англия, така и в Елче срещу Хърватия, Саул Нигес бе един от тези, които събраха погледите и донесоха усмивки.
Той имаше огромно влияние в първите два дебютни сблъсъка на Енрике. Срещу Англия Саул изравни в 13-та минута за 1:1, отправи 3 точни удара към вратата на противника, докосна топката цели 83 пъти и опита 66 подавания, при точност от над 83%. На „Уембли“ халфът на Атлетико игра вляво на халфовата линия, заедно със Серхио Бускетс и Тиаго Алкантара.
В Елче Нигес се подвизаваше в вдясно на полузащитата, шареше между линиите на съперника, често се връщаше, за да прави връзката с играчите в предно поле. Той реализира за 1:0 с единствения си шут в срещата, докосна топката 64 пъти, опита 60 подавания - 88%, от които бяха точни.
Попадението му срещу „ватрените“ бе много сантиментално. Саул обра овациите на темпераментната южняшка публика – нещо, което със сигурност е стоплило сърцето на играча. Връзката между него и Елче се корени още в неговия произход. Той е роден в града от област Валенсиана на 21 ноември 1994г., а бащата му – Хосе Антонио Нигес, е легенда на местния футболен клуб с почти 240 срещи във визитката си. Братята на Саул – Аарон и Джони, също имат мачове за тима на втородивизонния Елче.
Любопитното е, че самият халф никога не се се е състезавал за Елче, дори и на юношеско ниво. Той започва футболната си кариера на 11 години в академията на Реал Мадрид, а след 24 месеца се мести в тази на Атлетико, откъдето тръгва и приказката му в големия футбол.
Във вторник на „Естадио Мартинес Валеро“ всички искаха да видят Саул. Всички в 200-хилядното провинциално градче Елче приемат футболиста за свое момче. Той е символ на израстването. На похода към върха. А както сподели самият играч: „Един ден ще играя на „Маринес Валеро“ – като играч на Елче“.
Саул не е имал тежко детство, тъй като баща му е бил професионален футболист и семейството е могло да се справя с финансовите трудности, които съпътстват всяка фамилия. Младежът обаче не се задоволява с това, което има. Иска още. Иска слава и успехи върху името си. Да, той има уникалния шанс да се намести в школата на „кралския клуб“ още от първите си юношески години, но нещата не тръгват добре, което го принуждава да се премести с няколко километра на югозапад – на предишния стадион на Атлетико „Висенте Калдерон“.
Саул получи своята първа повиквателна за националния отбор още през мач 2015г., но дебютира за Испания чак след година – през септември 2016г. И всичко заради огромната конкуренция. За да се наложи в блестящата откъм суперкласни играчи халфова линия, играчът трябваше да чака. И то да чака много.
Той бе част от групата на „Ла Роха“ за Мондиала в Русия, но не записа нито една минута. Треньорска грешка? Кой знае. Дали пък Саул нямаше да попадне в общата испанска посредственост на безидейните и неперспективни подавания след изгонването на Жулен Лопетеги? Сякаш по-добре, че е в момента е в ролята на един от „будителите на местния футбол“.
При оттеглянето на магьосниците Андрес Иниеста и Давид Силва, младият Нигес бе докоснат от съдбата с идването на Луис Енрике. Една от големите промени на Лучо бе в центъра на терена, където разочаровалият на Мондиала Коке бе заместен именно от съотборника си в Атлетико.
Саул има страхотни качества. Той е много комплексен играч, тъй като може да играе в по-задна линия – пред защитата, да прави връзката с играчите пред топката, да осъществява пробиви в наказателното поле, да играе вертикално, да дриблира умело. Скоростен, комбинативен, рязък, нестандартен. Има страхотен шут – едно от нещата, които блеснаха ярко през миналия сезон в играта му за Атлетико, движи се изключително между линиите на съперника.
Един магнетичен младеж с много футбол в себе си.
Волето му във финала за Суперкупата срещу Реал Мадрид и пробива му „ала Меси“ срещу Байерн Мюнхен в полуфиналите на Шампионската лига през 2016г. доказват тезата, че Саул Нигес ще бъде един от символите на новата „Ла Фурия“.
„Златният век“ на испанския футбол изглеждаше, че бе отминал. Но сякаш се роди ново пленително поколение. 10 години след триумфа с Луис Арагонес, безсмъртието в Йоханесбург през 2010г. и „лебедовата песен“ на тики-така в Киев – и двете с Висенте Дел Боске, Испания бе обезкървена на последния Мондиал. Страната имаше нужда от експлозия и свежест. Начело застана Луис Енрике, който сякаш носи идеализма на непрекъснатата агресия, настъпателност, плам, нападение и вертикален футбол.
Нигес вече има зад гърба си славни дни с националната селекция. Той е основна част от тима, който завършва втори на Европейския шампионат до 21 год. през 2017г., като с 5-те си гола взима „Златната обувка“ на турнира. Присъства, макар и периферно, в състава на „Ла Роха“ при евротитлата до 19 год. през 2012г.
Саул Нигес е едно от новите имена в стартовите 11 на „Ла Фурия“. Сега той е нагърбен с тежестта да замести Иниеста. Да гради, да съзидава, да носи различното. Заедно с неподправения магьосник Иско Аларкон и сюреалистичния снайперист Марко Асенсио, Саул се вмества удобно в постмодернистичното испанско поколение на бъдещите големи шампиони.
Времето ще покаже. „Фуриите“ изглежда са в добри ръце. „Реформацията“ на Лучо потегли към небесата.
Коментирай