Големият талант на Барселона и испанския футбол - Ламин Ямал, разкри любопитни детайли от детството си. Като дете най-често е бил поставян на вратата и това го е калило - понасял много удари в лицето, но не се оплакал нито веднъж. Очаква се утре срещу Наполи от  1/8-финалите в Шампионска лига 16-годишното крило да започне като титуляр в осми пореден мач.  
 
„Спомням си, че когато бях на 4 години, един ден излязох навън с приятелите си и видях баща ми и по-големия братовчед да играят футбол в парка. Точно в този момент се влюбих в играта.
 
Мисля, че като дете прекарвах повече време навън, отколкото вкъщи. И играех футбол през цялото време. Като малък често ме слагаха на вратата и още си спомням как топката ме удряше в лицето. Никога обаче не плачех, въпреки че се прибирах със синини у дома. 
 
Там често ме удряха с топка в лицето, но не ме болеше. Не плаках, въпреки че винаги се прибирах със синини. Баба ми си спомни, че когато валеше, често падах и се намокрях. Но тогава не придадох никакво значение на това“, спомни си Ямал пред Movistar+. 
 
Той разказа и за дебюта си за първия тим на Барселона - на 29 април миналата година срещу Бетис.
 
„Спомням си, че дори не знаех как да загрея, но беше много хубаво начало, което винаги ще помня. За мен беше невероятно", добави Ламал.
 
Таланът разкри и жеста, с който празнува головете си. Той показва 304 с пръсти, което е част от пощенския код на квартала Матаро (08304), в който е израснал.
 
„Всички в моя квартал го правят, но си спомням, че когато го направих с екипа на Испания, беше лудост. Оттам нататък това се превърна в моя запазена марка за празнуване", пояснява с усмивка Ламал.