_small.png)
В четвъртък вечерта президентът на Барселона - Жоан Лапорта, се върна в любимия си ресторант, придружен от новия съсобственик на Челси - Бехдад Егбали (съпредседател и част от консорциума, който купи "сините" от Роман Абрамович). Лапорта излезе през задния вход, за да избегне медиите, а всичко, което Егбали каза, беше, че храната е била много добра. Междувременно, главният изпълнителен директор на Барселона определи посещението като "институционално", каквото и да означава това. Не беше много убедителен и репортерите не го разбраха.
Един от присъстващите журналисти попита дали вечерята е била, за да се уреди трансферът на Сесар Аспиликуета на "Камп Ноу". Капитанът на Челси не е единственото име, гравитиращо около клуба. Андреас Кристенсен вече се появи в Испания, официализира преминаването си в испанския гранд и заяви, че е уведомил своите съотборници за решението си и се надява Аспиликуета и Маркос Алонсо да го последват. Е, Кристенсен бе последван от Франк Кесие.
Няколко дни по-късно дойде и новината за повишена оферта за нападателя на Лийдс Юнайтед - Рафиня, с опитимизъм, че той наистина може да се присъедини към каталунците. Наред с това, информациите за интерес към Роберт Левандовски, чиято трансферна сума се доближава до 40 милиона евро, също не стихват. И това са само част от имената, свързвани с клуба.
Всичко това води до един въпрос - Как?
Как клуб, който има дълг от 1,3 млрд. евро, успява да прави това? Как може с ограничения за заплати да преследват играчи на подобна пазарна цена? И защо Лигата го позволява? Как клуб, определен от собствения му президент, като "в клинична смърт", подписва с всички тези играчи?
Краткият отговор е, че не могат. Кристенсен и Кесие бяха представени тази седмица, но не могат да бъдат регистрирани, защото Барселона не отговаря на финансовите критерии на Лигата. Не са в границата на заплатите и бюджетният дефицит не позволява сделките да бъдат официализирани. Поне засега. Но ето как клуб, който няма право да подписва с играчи, може да го прави, и то за големи суми.
На първо място тук има взаимосвързани процеси, протичащи паралелно. Единият е общото финансово състояние на клуба в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. На второ място е способността на клуба да постига бюджетни цели, поради което набързо се въведоха първите "икономически лостове". И не на последно място - способността на клуба да изпълни критериите на Лигата за подписване на нови играчи. И това е най-важното засега.
"Лимитът на заплати" е испанският еквивалент на финансовия феърплей на УЕФА. Това е сумата, определена от Лигата след анализ и одит на сметките на клуба, т.е. сумата, която клубът може да харчи за първия отбор, въз основа на приходите и разходите му. Препоръката е заплатите да не надвишават 60% от приходите, въпреки че връзката не е толкова пряка.
Важно е да се отбележи, че лимитът се прилага преди подписването на договора. Ако даден клуб не отговаря на критериите, той просто не може да подпише с играч. И тъй като системата е дигитализирана, регистрациите се извършват с приложение, което въобще няма да позволи да се "приеме" конкретна сделка. Така играчът просто няма да бъде регистриран. Разбира се, има начини за прехвърляне на средства, отглагане на плащания и разпределяне на разходите (спомнете си сделката за Пянич с Ювентус).
Ограниченията за заплати се променят постоянно, в зависимост от количеството средства, които влизат и излизат. За Барселона цифрата е -144 милиона евро. Единствената отрицателна в Лигата. И това всъщност е последната публикувана сума, със сигурност не е последната изчислена. Това означава, че за да достигне кота 0, Барселона трябва да регистрира приходи от 144 милиона евро, което все още следва да значи, че няма какво да харчи за играчи. Това не значи, че клубът не харчи пари за играчите си, тъй като годишната сума за възнаграждения възлиза на 560 милиона евро.
И така, какво означава всичко това?
Барселона трябва да намали разходите и да регистрира приходи час по-скоро. Най-бързият начин за това е да намали заплатите или да се раздели с най-скъпоплатените си играчи, въпреки че нито едното не е толкова лесно. Играчите обикновенно не са склонни на съкращения или да напускат клубове, в които печелят много. Има само едно по-лошо нещо от това да си на пазара, когато не разполагаш с много пари - да си на пазара и всички останали да знаят, че не разполагаш с много пари.
Друг начин за генериране на приходи са спонсорските сделки, като тази с гиганта Spotify например. Повишаване на приходите в деня на мача, засилен маркетинг и пр. също са част от "икономическите лостове".
Отчаяният ход, който каталунците предприеха наскоро, е да продадат 10% от своите телевизионни права за шампионата, с което си гарантираха, че ще приключат финансовата година с лека печалба, за разлика от предните две години, в които завършваха на загуба. Въпреки сделката на стойност 207 млн. евро обаче проблемите в клуба остават, поради което основната цел е да се продадат още 15% от ТВ правата.
Това означава ли, че Барса вече ще може да регистрира играчи? Да, но не само по себе си. Преди няколко седмици от самия клуб обявиха, че ще са необходими не по малко от 600 млн. евро за нови играчи. С най-прости сметки - като вземем лимита на заплатите в Барселона от 144 млн. евро и актуалната сума на заплатите от 560 млн. евро, това означава, че клубът трябва да достигне сумата от 704 млн. евро, за да генерира положителен баланс. Чак когато това се случи, клубът ще може да регистрира безпроблемно нови играчи.
Ако не успеят, те пак могат да харчат, възползвайки се от критериите, въведени поради пандемията, но в доста по-ограничени мащаби, а именно правилото 1:4. Това означава, че за клубовете имат право да инвестират 1 евро от всеки 4, които са спестили. Грубо казано – ако продадете играч за 10 млн, можете да инвестирате 2.5 млн. от сумата. Ето защо Барселона се опитва да се раздели с Де Йонг и ако не успее, ще трябва да се направят корекции на заплатите. Кесие и Кристенсен идват със свободни трансфери, а оттук се открива и възможността за нов договор на Дембеле, включващ намаляване на заплатата. Ето защо е и отдаването под наем на Клеман Ленгле, както и натискът върху Жерар Пике. Разходите трябва да бъдат сведени до минимум.
Едва, когато клубът достигне момент, в който лимитът на заплатите корелира със съществуващата маса на заплатите, може да се инвестира в съотношение 1:1. Това е и голямата цел на клуба. Обвиненията, че клубът все още може да подписва, въпреки лошото финансово управление, продължават, а дали Барселона е избрал правилния подход, за да стигне до целта си, към този момент е трудно да се каже.
Автор: Сид Лов, ESPN
1Коментар