29-годишният холандец Яспер Силесен е един от най-перспективните вратари в света. Неговото развитие обаче е поставено на кръстопът.

Заедно с колега си в Барселона Усман Дембеле, Силесен бе една от ярките фигури за каталунците при равенството с Тотнъм (1:1) на „Камп Ноу“ в последния мач на тима в групите на Шампионската лига. Според медиите в цяла Европа изявите на Силесен са били на световно ниво.

Холандецът спря удари на Сон, Ериксен, Кейн и Лукас Моура, които несъмнено се превръщаха в голове за съперника.

Въпреки своите качества под рамката обаче, Силесен е в сянката на германеца Марк Андре Тер Стеген в последните две години. Откакто е в Барселона (от 2016 г.), Силесен неизменно е втори избор. Играе за Купата на краля, но в големите мачове отсъства. Там е Тер Стеген. Двама наистина големи вратари. Но за огромното им съжаление, вратата е само една.

Трудно е да си страж в клуб като Барселона. Силесен го осъзнава най-добре. Няма и как да е иначе, когато оставаш на пейката, въпреки че правиш такива мачове като този с Тотнъм. И не само. Холандецът винаги е бил константен, когато е титуляр. Дали срещу Културал Леонеса, дали срещу Севиля, или Тотнъм, момчето е на върха на възможностите си.

Преглътването на големия хап да има някой по-конвертируем от теб е тежко. Но понякога това е цената, за да останеш с фланелката на клуба като Барселона.

В миналото е пълно с подобни примери. В испанския футбол те са неизброими. През 90-те Сантиаго Канисарес оставаше на пейката за сметка на Бодо Илгнер в Реал Мадрид. Това принуди испанеца да отиде във Валенсия, където изживя паметни дни. Присъствието му на „Местая“ обаче задуши Андрес Палоп.

Той, от своя страна, търпя няколко години ролята си на „втора цигулка“ в тима на "прилепите" и през 2005 г. потегли към Севиля - за да се превърне в част от най-успешната ера в модерната история на андалусийци.

В Барселона Хосе „Пепе“ Рейна изпитваше сериозни затруднения да остава на пейката за сметка на твърдия титуляр Виктор Валдес през 2002 г. и избра да смени клубната принадлежност, преминавайки във Виляреал.

След отиването си на „Камп Ноу“ през 2014 г., Тер Стеген също трябваше да стиска зъби в два сезона, тъй като титуляр под рамката бе Клаудио Браво. След напускането му през 2016 г., Тер Стеген бе възнаграден за търпението си и зае мястото на „№1“.

Сега Яспер Силесен е в ролята на изчакващия резервен вариант. Невинаги обаче късметът отваря широко вратите си. Понякога играчите трябват да се примирят с факта, че няма как да се преборят за титулярно място и просто трябва да изберат следващата си дестинация. Пред Силесен има много въпроси без отговор.