Господарите на Европа в пленителна битка за още една златна корона

Мадрид е столицата на футбола в последните години. Реал е хегемонът на Стария континент с четири трофея от Шампионската лига в последните пет години, а в ерата на Диего Симеоне Атлетико спечели два купи от турнира Лига Европа (2012 г., 2018 г.) и на два пъти стигна до последния мач в най-комерсиалната надпревара (2014 г., 2016 г.). „Чоло“ няма победа над „балета“ в мач за еврокупа, а днес сякаш е дошъл денят за разплата.

Тази вечер от 22:00 часа на ст.“Лилекюла“ в естонската столица Талин, шампионът от миналогодишното издание на Шампионска лига и носителят на трофея от турнира Лига Европа ще се вкопчат в лют спор за Суперкупата на Европа. Първата голяма европейска вечер през новия сезон е на хоризонта.

За втори път в историята, след 1994 година, два отбора от един и същи град печелят двата най-значими европейски клубни трофея. Същото сториха Милан (Шампионска лига) и Интер (Купа н УЕФА) през 1994 г., но двата тима не успяха да се срещнат в двубоя за Суперкупата през онази година, тъй като през 90-те носителят на трофея от турнира за Купата на носителите на национални купи Арсенал играе в два мача с „росонерите“ (Милан печели с общ резултат 2:0).

Днес Реал може да изравни Барселона и Милан по спечелени Суперкупи на Европа – двата тима имат по 5, докато „белите“ все още са с 4. Атлетико вече е вдигал две, но едва ли ще иска да изостава от „големите риби“ в бизнеса.

източник: Gulliver/GettyImages

Това ще е първа среща между Диего Симеоне и Жулен Лопетеги в Дербито на Мадрид.

Формата на на Реал и Атлетико преди сблъсъка - какво ще ни предложат?

По време на контролите Реал записа три победи (Рома, Милан, Ювентус) и една загуба (Манчестър Юнайтед), докато Атлетико загуби два пъти (ПСЖ, Интер), спечели веднъж (Каляри) и на два пъти завърши наравно (Арсенал, Щутгарт).

Също така лятото бе изключително динамично и за двата тима.

Две от емблемите на „лос меренгес“ напуснаха клуба малко след спечелването на рекордната 13-та „Купа с големи уши“. Дали заради фаталността си, дали поради стечение на обстоятелствата – звярът започна да губи жизнени сили малко след триумфа в Киев. Първо, треньорът Зинедин Зидан, спечелил безпрецедентните три поредни титли в Шампионска лига, реши изненадващо да напусне клуба. Причините обаче витаят във въздуха. Неразбирателство с Флорентино Перес е един от възможните фактори за края на най-успешната „миниера“ в европейския футбол. Факт е обаче, че Зизу се изтощи след две години и половина на пълни обороти в най-напрегната обстановка, обстрелван отвсякъде със стрели на критици и „почитатели“.

„Тореадорът“ Кристиано също пое към изхода на „Бернабеу“. Най-големият голмайстор на „балета“ (450 гола), както и топстрелец в историята на Шампионска лига (120 гола), реши да се впусне в нова гросмайсторска авантюра в своята кариера, подписвайки с торинския Ювентус. Причините? Данъчни главоболия, по-високи финансови претенции, пренасищане, еднообразие, желание за покоряване на нови хоризонти, доказване на още една голяма сцена, която може да го изведе в друга орбита – нека всеки сам реши за себе си.

Сякаш изглеждаше невъзможно, но стана. Роналдо бе „черното конче“ на Ферари за Реал. Марка, символ, без който не можеш да си представиш нечие съществуването. Но футболът е велик, защото е неуловим и неконвенционален.

източник: Gulliver/GettyImages

Трудно ще е да се предскаже какво ще ни предложат двата тима в Талин. Трофеят „Сантиаго Бернабеу“ и двубоят с Милан (3:1) може да даде хляб за размисъл върху 11-те на Реал. Лопетеги може да повтори титулярите – Кейлор Навас, Дани Карвахал, Серхио Рамос, Рафаел Варан, Марсело, Тони Кроос, Иско, Каземиро, Марко Асенсио, Гарет Бейл и Карим Бензема в схема 4-3-3 или 4-1-2-1-2.

Реал ще търси флангове, за да преодолее коравия блок на Атлети, който след всяка година в ерата на Симеоне сякаш става все по-здрав и по-устойчив на идващите „бури“. Атлетико се движи като римски гарнизон – плавно, в синхрон и без пролуки. Всеки детайл е обмислен, всеки играч има място по терена, което трябва да подсигурява спрямо положението на топката. Тактическа дисциплина, върху която могат да се правят научни разработки.

За Атлети се очаква да излязат Ян Облак, Хуанфран (или Сантиаго Ариас), Хосе Хименес, Диего Годин, Фелипе Луис (или Лука Ернандес), Коке, Родриго, Саул Нигес, Тома Лемар, Антоан Гризман и Диего Коста в ортодоксалното „чолическо“ 4-4-2. Контрадействия, битка по целия терен.

Понякога е мъчително да гледаш Атлетико, но този отбор умее да „страда“. Умее да печели, страдайки. Контрадействията на тима и скоростното преливане от едната фаза в другата са голямото оръжие на „Чоло“. Статичните положения също са коз в ръкава на Симеоне. Високото изнасяне на бековете ще помогне да се мине зад Марсело и Карвахал, които обичат да оставят празни зони зад себе си. Силата на Диего Коста ще се вплете в яростен сблъсък с енергията на Серхио Рамос в наказателното поле на „белите“.

Ясно е, че Реал ще доминира срещата. Атлети ще бъдат по-често прибрани в своята половина, чакайки грешки на съперника. Битката в средата обаче ще бъде свирепа – Коке и Каземиро ще спорят като гладиатори за всяка топка около централния кръг. Саул, Коке и Родри могат да пренасят бързо топката в полето на противника, ако им се отдаде възможност. Творците в Реал Иско, Асенсио и евентуално Модрич в средата на терена (зависи от неговото кондиционно състояние след по-дългата почивка заради Световното) ще се сблъскат със стена пред себе си, но трябва да измислят начин да я пропукат. Техните разсичащи вертикални пасове могат да омагьосат всяка защита, но Атлети е бетон, който не се руши лесно. Гарет Бейл винаги има в запаса си някое и друго изкуствоведско изпълнение, с което да унижи съперника.

Играта ще бъде спирана често. Можете да бъдете убедени в това. Атлети вече си брандира името на един от най-грубите тимове в Европа, а когато там някъде се мярка „невинния“ лик на Диего Коща, животът за съперника се усложнява многократно. Атлети ще опита да пречи на градския враг да гради, а Реал ще опита конструира, въпреки враждебната обстановка около себе си.

Трансфери

Отсъствието на Роналдо ще занижи класата на Реал – това е без съмнение. Имат ли сили Бейл, Бензема, Иско и новоизгрялата звезда през миналия сезон Марко Асенсио да го заместят? Едно е сигурно – ще бъде изключително трудно. Кристиано е велик консуматор в наказателното поле. Изключителен играч с нюх към пласиране, към борба във въздуха, към удар по посока вратата на съперника. На 33 години изглежда като на 23. Скоростта му сякаш не е същата, но това не е от значение, след като цифрите говорят сами за себе си.

Относно трансферите на двата отбора? Модрич бе близо до преминаване в Интер, но до продажба не се стигна. Неговият сънародник Матео Ковачич така и не намери своето място в Мадрид и отиде в английския Челси под наем. Тибо Куртоа пък се озова на „Бернабеу“, след като от Реал толкова дълго време търсеха вратар. Защо им е като им брилиянтния Кейлор? Кой знае – за Перес бе фикс идея да притежава още един класен страж, за да увеличи конкуренцията и мотивацията под рамката. Е, има го.

Алваро Одриасола, дошъл от Реал Сосиедад, ще даде алтернатива на Дани Карвахал по десния фланг, а 18-годишният Винисуис вече показва качества, които да го качат на футболния трон един ден. Наистина гръмките имена обаче сякаш липсват в листата на покупките на „белите“. Те бяха в листата на „напусналите“.

източник: Gulliver/GettyImages

Атлетико, от своя страна, направи едно силно трансферно лято. „Дюшекчиите“ постигнаха най-голямата си цел – да задържат Антоан Гризман. „Малкият принц“ остана на „Уанда“, а след спечелването на Световната купа с Франция звездният му статут е в стратосферата. Големият лидер, който да поведе своя тим към един от значимите трофеи в Испания или Европа през този сезон. Пътят пред него е отворен.

След това Симеоне си осигури услугите на Тома Лемар, Желсон Мартинш, Родри, Сантиаго Ариас, Никола Калинич и Антонио Адан. Атлети имаше нужда от тази дълбочина в състава си и вече я получи. По-сериозните изходящи трансфери на тима бяха свързани с продажбите на Шиме Върсалко в Интер, Кевин Гамейро във Валенсия, Фернандо Торес в японския Саган Тосу и раздялата с легендата Габи, който реши да поеме към катарския Ал-Сад.

източник: Gulliver/GettyImages

Големите загуби за „рохибланкос“ може би са в чисто „духовен“ аспект, отколкото в кадрови. Верният войник Габи си тръгна след общо 10 години отдадена служба за родния клуб (с междинен период в Сарагоса). Огромният му опит и вродена интелигентност бе фундаментът, върху който бе построен „чолизмът“ на Симеоне. Фернандо Торес, „Ел Ниньо“, „Хлапето“ олицетворяващо философията на Атлетико. Поради дългогодишните си номадствания в отбори от Англия и Италия, Торес не бе постигнал толкова много като играч на „дюшекчиите“, но бе обичан като бог от феновете. Той беше онова дете, което израсна пред очите на всички на „Калдерон“ – всеки го приемаше за свой син, който ще постигне много в живота. Силната връзка между феновете и Торес направи, така че той да се завърне в родния клуб и в крайна сметка да приключи с трофей своя престой. Торес е символ на „атлетизма“ - на това да си вечно в сянката на по-големия „брат“, но да се бориш лъвски за „всеки инч“, както казва Ал Пачино в „онази“ реч. „Да страдаш, но да печелиш“, както се пее в химна на Атлети.

Тази вечер в Талин излизат два големи отбора. Колоси, които преродиха един позабравен социален тип съперничество в световния футбол. Атлетико Мадрид е отборът на средната класа, Реал сякаш се числи към аристократите, към заможните люде. Кибела срещу Нептун. „Кралете“ срещу „Малкия принц“. Прагматизмът срещу творчеството. Дербито на Мадрид. Реал срещу Атлетико за 282-ри път (147 победи за Реал, 70 за Атлетико) в историята на най-великата игра. Време е за шоу!