Атлетико Мадрид не излезе да търси гол в Торино и бе покосен като със сърп. Кристиано Роналдо помете "дюшекчиите" с хеттрик за поколенията. Атлетико изживя кошмар, който може да се окаже край на една ера. Не треньорска. Най-вече игрова.
Въпреки успеха в първата срещата на "Уанда Метрополитано" от осминафиналите (2:0), "червено-белите" допуснаха поражение с 0:3 като гост от Юве и бяха изхвърлени от турнира.
Срещу себе си испанците имаха много тежък за удържане съперник, но тимът допусна и някои груби грешки.
На първо място трябва да се каже, че Атлетико не излезе с подход да вкара гол. А да опази аванса си. Голям пропуск, защото бе ясно, че Ювентус цял мач ще налага напрежение върху защитата на "дюшекчиите". С голов терминатор като Кристиано Роналдо в предни позиции едва ли е нужно да се казва, че проблемите за всяка отбрана са сигурни.
Цифрите бяха сурови спрямо испанците - 0 точни удара към Шчесни през целия мач. Единствената опасност дойде в края на първата част, когато Алваро Мората стреля с глава, след подаване отдясно на Коке, но кълбото прескочи вратата на домакините.
Също така прибраният подход на Атлетико позволи на Ювентус да вложи всичките си 10 полеви играчи в полето на съперника за големи периоди от време. Този натиск пречупи Атлетико - очаквано следствие от атакуващата постройка на италианците.
Бековете на Юве - Кансело и Спинацола, не трябваше да се връщат назад, защото не бяха подложени на натиск. Това им позволи свободно да се движат по вертикала по фланга, което увеличи нападателната мощ на Юве.
Топката много лесно стигаше до полето на "дюшекчиите" - с центрирания, полувисоки остри подавания, топки между защитата и вратаря. С подобен подход падна и първият гол на Кристиано.
Голям проблем се оказаха липсите на биткаджията Диего Коста в предни позиции, сърцатия Томас в средата на терена и левите бекове Филипе Луис и Люка Ернандес. Първите двама наказани, вторите - контузени.
Също така крайните полузащитници - Коке и Тома Лемар, не помагаха особено на крайните бранители. По десния фланг на нападението на Ювентус, левия на защитата на Атлетико, бе страшно цял мач. Кансело се движеше с лекота, оттам дойдоха голям брой подавания.
Друг проблем, който се очерта в играта на Атлетико, е липсата на реакция. Юве вкара само един гол през първата част. "Дюшекчиите" опиха да излязат напред, но напълно губеха важните индивидуални дуели в средата на терена. Те не изненадаха с нищо съперника.
Смените също не подействаха положително. Дори Анхел Кореа, който замени Тома Лемар в началото на втората част, направи дузпата, с която Роналдо изпрати Ювентус напред.
Атлетико не успя да удържи на интензитета и агресията на "бианконерите", но и от своя страна не наложи натиск на защитата на домакините. Отборът остави свободно топката да се движи между играчите на Юве - процент на притежание от 61% на 39% за тима на Алегри.
Атлетико напусна Шампионската лига по болезнен начин. В ерата "Чоло" Атлети е спечелил всичко без Купата с големите уши. Два финала и двата загубени с последни голове в тях на Кристиано Роналдо (2014, 2016 г.).
Полуфиналът през 2017-а г. също бе труден за преглътване - хеттрик на Кристиано за Реал Мадрид в първия мач (успех за Атлетико във втория, но недостатъчен, 1:2) на "Бернабеу". През миналия сезон дойде и отпадането в групите на турнира.
За Симеоне най-голямата цел си остава Шампионската лига. Той преподписа до лятото на 2022 г. преди време, но основните единици, донесли най-големите успехи на клуба в последните 7 сезона, постепенно започнаха да се изхабяват или да си тръгват - Хуанфран, Годин, Коста, Коке. Габи, Торес, Миранда, Тиаго - стожерите на "чолизма" ги няма отдавна.
Антоан Гризман остана, за да вземе най-големия трофей с любимия отбор, но до момента не му се получава. Бъдещето му остава неясно, въпреки че преподписа преди година. Мората намери своето място в тима, но той никога не е изглеждал играч за големите мачове.
Определено този отбор се нуждае от още трансфери, за да завиши качеството си. Психологията трябва да се промени. Подходът също.
Атлетико изстрада една от най-мъчителните си нощи. Обратът бе първи подобен - след успех в първия мач в Европа, при Диего Симеоне. Мнозина се запитаха - дошъл ли е краят на "Чолизма" във вида, в който го познаваме - стратегически, прибран, дефанзивен, войнствен.
Може ли Диего Симеоне да промени представата за себе си?
Коментирай