Продължава поредицата звездни интервюта на Христо Стоичков за ТВ гиганта “Унивижън”, които Камата подари на зрителите на предаването “Код спорт” по ТВ+. Този път пред микрофона на кавалера на “Златната топка” застана един от лидерите на любимата му Барселона – Серхио Бускетс. Подобно на голмайстора от САЩ‘94 и испанецът си е заслужил място в историята на каталунците и разбира се в сърцата на феновете. Вече 10 години Бускетс е сред лидерите на “Камп Ноу” и се утвърди като един от най-добрите дефанзивни полузащитници в света. Наскоро шампионът на Испания го награди с нов договор и му постави откупна клауза в размер на 500 млн. евро. В момента той е втори капитан на Барса, след феноменалния Лео Меси и е най-добре платеният играч в отбора след аржентинския маестро.

- Серхио, колко си велик, човече! Запознах се с теб, още в деня, когато се роди. И днес, толкова години по-късно, ти си на 30 години и си на път да постигнеш рекорд от 300 мача в Ла Лига. Как се чувстваш?

- Здравей! Чувствам се много добре. Радостен съм за тези триста мача, но това от друга страна означава, че остарявам. Досега кариерата ми в Барселона е такава, че не мога да желая нищо повече от живота. Любимият ми клуб, който винаги е бил в мечтите и сънищата ми. Още от дете свикнах да съм тук с баща ми. И днес мечтата ми се сбъдва. Дано да има още много мачове и да имаме много поводи за радост.

- Мислиш ли, че един ден Серхио Бускетс ще стане рекордьор на Барселона с най-много изиграни мачове?

- (Смее се) Сигурно ще успея да направя някакъв рекорд, но има и много други играчи с много изиграни мачове и успехи като Андрес Иниеста, Шави и най-вече като Лео Меси, който няма да остави неподобрен рекорд, защото започна много млад. Има уникален талант и всеки сезон играе практически във всички мачове. Най-важното е, че съм тук и участвам в писането на историята на клуба. Заобиколен съм от прекрасни съотборници, с които сме постигнали много цели и много успехи. За мен това е огромна чест.

- Започнахте почти едновременно с Лео. Толкова ли е важен Лео за нашия клуб? Той е твой приятел, заедно пораснахте, а днес играеш с него. Какво го прави различен от останалите?

- Има едно нещо, което е ясно и то е, че е най-добрият играч в света. За мен лично даже е номер едно в цялата история на футбола. Има много велики, но това, което прави Лео във всеки мач и толкова отдаден като него, независимо дали става въпрос за вкарани голове, асистенции, изиграни минути, титли и призове, просто няма. Нещата, които постига в модерния футбол, където всички съперници са равностойни, треньорите са изключителни и подготвят футболистите добре и във върхова форма, са уникални. В тази ситуация Лео е още по-велик и без съмнение най-добрият в света. Всичко това го прави специален не само за нас, които имаме щастието да сме рамо до рамо с него в Барселона, но и за всички приятели на футбола и на спорта в целия свят. Той завинаги ще остане в сърцата на всички онези, които обичат красотата във футбола. Най-важното, което дава на отбора ни е, че във всеки един момент може да направи магия и да наклони везните в наша полза. Това в днешно време е наистина важно, защото всеки един съперник с достатъчно амбиция и желание за победа, може да ти се противопостави. Другото наистина невероятно е, че запазва това върхово ниво и форма през всичките тези години без никакъв спад. Затова за клуба ни е изключително важно да е в отбора и да можем да разчитаме на него на терена.

- Ние, бившите играчи на Барса, вече сме само привърженици и фенове на отбора. Затова искам да те попитам как все още Меси има мотивация за нови успехи?

- Той прави всичко да е лесно и води отбора. Дали е заради таланта му или защото той го търси, или защото просто така се случва като природно явление, но всичко зависи и минава през Лео Меси. Получава се добре, когато минава през него. Понякога казват, че прекалено много зависим от Лео, но просто трябва да се възползваме от това, че имаме в редиците си най-добрия играч на света. Във всеки един момент той може да наклони везните в наша полза с изобретателен гол или асистенция. Освобождава цели зони от терена, защото повлича след себе си трима от противниковите играчи и след това подава винаги на правилното място. Всичко, което прави, е магическо. Мога да кажа, че всички които имаме щастието да играем с него, оставаме белязани завинаги от неговия гений. И не само ние, а и някои от играчите на съперниците ни си дават сметка за това. Да бъде при нас е наистина прекрасно. Той накара отбора ни и всичките му съотборници да израснат още повече.

- На Мондиал 2010, когато стана световен шампион, играхте заедно със съотборника ти от Барса Карлес Пуйол. Какво почувства, когато взе в ръце купата на световен шампион?

- Чувството беше наистина специално и нещо, което не съм изживявал с нито един друг приз. Световното първенство е максималният възможен успех за всеки футболист. Беше неописуемо. Първото ми участие на световно първенство рамо до рамо с наистина велики футболисти. Повечето от тях с много повече опит от мен. Започнахме зле. Загубихме първия мач срещу Швейцария. Получихме убийствени критики. А пък към мен май бяха малко повече от всички останали. Не мисля, че играхме лошо, защото мачът беше добър и имахме доста положения, но просто не успяхме да ги вкараме. А пък те съумяха да ни отбележат от едно положение, при което просто нямахме късмет. А тук в Испания, когато загубиш един мач, винаги е голяма трагедия и задължително се търсят виновните за това. Изсипаха се наистина сериозни упреци към състава. За мен имаше най-много, защото бях футболистът, който беше играл най-малко в отбора, който бе станал европейски шампион на предишното голямо първенство. Но вътре в тима приехме нещата нормално и като част от футболната игра. В личен план аз съм много взискателен към себе си и винаги знам кога съм играл добре и кога - не, както и какво е можело да направя по-добре. В този мач специално наистина не бих могъл да дам повече, но това вече е история.

- Зад теб застана един човек, който винаги те е подкрепял -  дон Висенте дел Боске и както винаги е правил в трудните моменти, той се изправи в защита на отбора и играчите си. Това е много е важно за всеки, нали?

- Да, разбира се. Вътре в отбора бяхме по-сплотени от всякога. Знаехме, че първенството едва започва. Думите на Висенте към всички и най-вече към мен приключиха с намесата отвън и ни дадоха сила и увереност. Винаги казвам, че ще му бъда вечно благодарен за шанса, който ми даде да съм част от националния отбор. Да дебютирам и да стана световен шампион и за всичко, което направи, за да бъдем сплотени. След това отборът и аз лично тръгнахме нагоре и малко по-малко намерихме истинското си лице, а то беше на солиден тим, на който е наистина трудно да вкараш гол. Именно това според мен беше в основата на спечелването на шампионската титла.

- Спечелил си много като футболист, но всички големи понякога страдат. Може би ти знаеш най-добре как в Барселона се празнува, когато има победи, а при загуба - тъгата е огромна. Испанският национален отбор трябваше да изстрада световното първенство в Бразилия през 2014-а. Много хора все още се питат какво точно се случи там…

- Може би, защото не бяхме във форма, но имаше и доста други неща, които се натрупаха. И все негативни... Първо не пристигнахме в добра физическа форма, после не се бяхме подготвили добре за мачовете срещу определените съперници, които пък от своя страна ни поднесоха изненади с промяна на системата си на игра. Мястото, където бяхме на лагер не беше много подходящо и се наложи да се борим и срещу различни резки промени в климата. Мисля, че когато се натрупаха всички тези фактори, просто изгоряхме. Не бяхме на висота, нито като отделни единици, нито като отбор. Играта не ни вървеше и както коментирах преди - в модерния футбол това винаги се наказва.

- Интересно е, че двамата най-важни хора за теб в кариерата и живота ти са вратари: баща ти и Лопетеги. Какво нещо е животът! А ти в същото време си един от най-добрите полузащитници в света. Как се случи това?

- Още в първите мачове, които изиграхме под негово ръководство, се видя почеркът му. Промяната беше нужна и наистина дойде един свеж полъх, за който ти говориш. Той бе много добре подготвен и работи с голямо желание. Познаваше всички играчи до един, но най-вече младите, защото преди това ги е водил в младежките отбори на Испания. Умееше много добре да използва максимално играчите, с които разполага, защото просто треньорският му стил е такъв. Интелигентен човек – това мога да кажа за Лопетеги.

- Серхио, много ти благодаря! Желая ти много късмет, както в Барселона, така и в националния отбор. Пожелавам ти да си винаги така весел, защото това е нещото в един футболист, което най-хубаво се отразява в играта на терена. Много късмет и още веднъж много благодаря!

- И аз благодаря. Беше удоволствие да бъдем заедно!