Реал Мадрид спечели своята 33-а титла на Испания с триумф 2:0 над Малага в последния кръг от сезон 2016/2017 в Ла Лига. Триумфът на „белия балет” беше широко отразен по целия свят, като във Франция той се радваше на още по-специално внимание. Авторитетният „Л’Екип” излезе с чело „Да живее дон Зизу!”, което прави причината повече очевидна.

10 години Gong.bg - Топ 10 на най-великите футболисти

Още с назначението си начело на „белия балет” на 4 януари 2016, Зинедин Зидан се превърна в обединителната фигура за испанския гранд. Спечелената Шампионска лига се оказа само началото на неговата дотук бляскава треньорска рокада. Затова вестник „Марка” посвети пространен материал на 10-те решения на Зидан, които прекъснаха петгодишната пауза без трофей от Примера Дивисион.

Смелите ротации
Зидан много бързо се ориентира, че най-добрият път да води битки на няколко фронта, без да забуксува отборът, е да миксира титуляри и резерви. В подкрепа на максимата „всеки е важен”, той си позволяваше да прави понякога дори 10 промени в титулярните състави за Ла Лига и Шампионската лига. Не са малко случаите, когато резултатите на „по-слабата” единадесеторка са съвсем равностойни с тези на „по-силната”.

Отборът победи Тризъбеца

При оставащи 4 кръга до края и вкопчен в жестоката битка за титлата, където грешките се наказват скъпо, Зидан пусна 10 титуляри срещу Гранада. В следващия уикенд срещу Севиля той не разчиташе на фигури като Марсело, Модрич, Каземиро, Бензема и Иско. Всеки е важен. Доказателството е Мариано, който записа дотук сумарно 114 минути футбол, но вкара решителен гол срещу Депортиво Ла Коруня, а след него Серхио Рамос се разписа за 3:2.

Специалният план „Кристиано”
„Това беше един внушителен край на сезона, най-добрият от години насам, с умен мениджмънт, с помощта на треньора и играчите, които играха по-малко. Направих специална подготовка за финалния етап, защото знаех, че ще е от значение.” Думите на Кристиано говорят сами по себе си. Головете му в последните кръгове бяха все решителни – той вкара 6 пъти при последните си 4 участия в Ла Лига. В четвъртфиналите и полуфиналите на Шампионската лига той беше точен общо 8 пъти.

Зидан е едва вторият французин, печелил титлата на Испания

Всичко започна с раздразнението му срещу Лас Палмас през септември, когато Зидан го замени, докато Реал губеше с 1:2 (2:2 краен резултат). Тъкмо тогава Зидан успя да убеди португалеца, че е по-добре да почива в междинните кръгове. Роналдо бе извън групата в 4 от последните 9 мача в първенството. Парадоксалното е, че въпреки всичко това той е по-близо до нова Златна топка.

Пази ги от контузии
Много от основните играчи получиха сериозни травми. Вратарят Кейлор Навас пропусна първия месец от сезона, Модрич също беше аут за месец (през октомври), а Серхио Рамос не игра 6 седмици между октомври и ноември. Каземиро се лекува 2 месеца и половина (от средата на септември до началото на ноември), Дани Карвахал го няма вече 2 месеца, Тони Кроос не игра месец (преди Световното клубно първенство), Варан – 2 месеца сумарно, а Бейл – почти 4 (ноември-февруари и сега отново). Само Бензема, Кристиано и Марсело се отърваха.

Феновете на Реал с лудо парти след 33-ата

Отношенията между Зидан и някои членове на медицинския щаб не могат да бъдат определени като добри. „Засечките” при някои футболисти подкопаха доверието, а самият отбор продължава своята опозиция срещу докторите. Все пак част от проблемите намериха разрешение, а сега ситуацията е в пъти по-малко взривоопасна.

Дръж се за Кейлор!

Кейлор с невероятен жест след титлата

Тази линия на поведение Зизу стартира дори още преди операцията на петата, която стражът претърпя на 9 юни. Костариканецът не се представяше добре през първата половина на сезона. Не е тайна, че ръководството дори замисляше да го разкара през зимата, ала Зидан се застъпи за Кейлор, който го изведе до трофея в Шампионската лига през миналия сезон. Навас се отблагодари, като си върна обичайната острота. Зидан упорстваше, а Кейлор отвърна по най-добрия начин.

Физическата подготовка
Първото лятно попълнение на Реал преди сезона беше фитнес треньорът Антонио Пинтус. Това беше и единственото нововъведение в щаба на Зизу. Това се оказа решаващо. Всички си спомнят недоволството на Зидан от изтощението на тима през април и май 2016 година. Сега елиминацията от Селта за Купата на Краля беше използвана, за да се увеличат натоварванията в седмиците без мачове, а в комплект с ротациите се получи перфектният коктейл.

Потушеният огън около Хамес
Единственият проблем, който напусна помещенията на Валдебебас, беше Хамес Родригес, който след спечелването на Световното клубно първенство си отвори вратата за януарска раздяла с Реал Мадрид („Не мога да кажа със сигурност, че оставам, имам оферти и 7 дни да помисля.”). Думите му предизвикаха противоречие, но Зидан пак се намеси навреме и накара колумбийския левичар да приеме ролята си на резерва. Хамес все пак показа, че си взима сбогом с „Бернабеу”, но никой не може да подложи мотивацията му под съмнение.

Съжителството Бензема-Мората
Зидан имаше никак нелеката задача да жонглира с Бензема и завърналия се Алваро Мората. Испанецът се утвърди като водещия нападател на националния отбор и логично искаше повече игрово време. Алваро изигра 26 мача (1331 минути) и вкара 14 гола,  докато Карим Бензема завърши с 29 двубоя (1913 минути) и 11 гола. През следващия сезон тази ситуация ще стане още по-тежка за менажиране, тъй като Мората ясно показа, че е недоволен от второстепенната си роля.

Данило като симптом
Дани Карвахал се контузи в най-силната форма дотук в кариерата си, а дискусията за поста на десен бек не закъсня. Данило или Начо? Последният вече беше изиграл няколко впечатляващи мача, но други жертви в центъра на защитата – Рамос, Пепе и Варан – принудиха Зидан да заложи на бразилеца. Данило беше титулярът в последните 3 мача, когато Карвахал не беше на линия. Решението беше експериментално, но точно и справедливо. Данило от своя страна откликна спрямо отбора и треньора.

Положителните герои Иско и Асенсио
Иско и Асенсио достигнаха финалния си етап на развитие като играчи, които влизат от пейката. Зидан започна по-често да пуска първия ред титулярите, и то в немалък брой мачове. Това са и двамата играчи, които с пълни шепи се възползваха от философията на Зизу да не оставя никого зад борда.

Гладът за победа
Това е нещо, което е заложено генетично на Зидан – той винаги иска да печели, печели и после да печели отново. Обичайно за един тим, който е спечелил Шампионската лига и Световното клубно първенство, да поеме по низходяща спирала – както физически, така и психически – през следващата календарна година. Това не се случи при Реал, който спечели Ла Лига със стабилност, каквато не се виждаше от триумфа на Жозе Моуриньо през 2012-а насам. Фактът, че Реал има шанс да стори немислимото и да спечели Шампионската лига в две поредни години е достатъчен комплимент за работата на Зидан.