Футболният свят е застинал в трепетно очакване на евентуалното подновяване на европейските шампионати и преминаването на епидемията от коронавирус, обхванала Стария континент. Несъмнено обаче еуфорията на една група фенове не може да бъде потушена даже и насред тягостната епидемична обстановка.

Малкото мадридско предградие Хетафе определено изживява най-големия си футболен разцвет от години насам. Ръководеният от треньора Хосе Борделас отбор лети високо за втора поредна кампания, гонейки място в голямата 4-ка на испанския футбол. Тази цел се изплъзна на косъм през миналата кампания, когато Хетафе завърши 5-ти, само на два пункта зад заветното 4-то място. Този сезон съставът отново се движи 5-ти, а разликата до 3-тия в таблицата е едва точка.

Представянията на симпатичния малък мадридски клуб са достойни да бъдат сравнявани с подвизите на четите от миналите векове. Ресурсите на Хетафе са далеч по-скромно от тези на общо взето всичко техни конкуренти. Въпреки това, като едно истинско опълчение те превръщат всеки мач в истински кошмар за противника. Стилът на игра на отбора може би най-добре илюстрира четническия дух на състава.

Какво прави Хетафе толкова труден съперник вече цели два последователни сезона? Една от най-любопитните статистики, които се появяват, за да обрисуват картината от срещите на отбора вероятно е тази за времето, в което топката е в игра. В повечето срещи тази цифра не възлиза на повече от 45-50 минути от 90-те. Това подсказва няколко неща, преди изобщо да сме стигнали до същинския анализ – мачовете на отбора са изпълнени с хаос и с много директна игра.

Пресата на Хетафе

Да започнем от може би най-фундаменталният аспект на плана на Борделас и Хетафе – пресата. „Сините“ са вероятно един от най-неуморно и агресивно пресиращите отбори в цяла Европа. Това, което прави невероятно впечатление е умението на отбора да поддържа тези нива на физическа дейност в рамките на почти пълните 90 минути.

Борделас залага на може би най-добрата схема, когато става въпрос за отбор, който разчита на преса – диамантеното 4-3-1-2. Въпреки че номинално формацията на отбора е 4-4-2, то във фазата на преса един от двамата вътрешни халфове, най-често Неманя Максимович, излиза напред по терена, за да създаде своеобразния диамант. Силата на тази формация идва от огромното струпване на играчи в средата на терена. Това прави евентуалното изнасяне на топката доста сложно за противника, който трябва да се опитва да разбива пресата през фланговете. Това обичайно е използвано като капан, защото тъчлинията на практика играе ролята на допълнителен „защитник“ в полза на пресиращия тим.

Забележителна съставка за интензитета и силата на пресата на Хетафе идва от работоспособността на двамата нападатели. Хорхе Молина и Хайме Мата буквално преследват всичко, което е в рамките на периметъра им на защита и правят, така че противниковите бранители да нямат никакво спокойствие. Това именно означава, че съперниците нямат време да изберат внимателно следващия си пас и да го изиграят – често се стига до силни изритани топки напред или пасове в полузащитата. Точно там момчетата на Борделас иска да попадне топката, за да може да атакуват агресивно и да започнат контраатака.

Getafe are one intense team. Barcelona on the other hand are very slow in possession. pic.twitter.com/AHfuevJnWK

— Ashwin Raman (@AshwinRaman_) March 4, 2020

На практика работата на двамата голаджии означава, че цялата линия на отбраната на мадридския тим може да излезе по-високо по терена и да сгъсти неимоверно пространствата. При липсата на оказано напрежение от Молина и Мата в нападение, то високата линия на отбрана ще може да бъде експлоатирана от дълги пасове в дълбочина.

Желанието за постоянна преса е именно това, което правя мачовете на Хетафе изключително разкъсани. Топката често се озовава в тъч, аут, биват извършвани нарушения и т.н. В интерес на истината, независимо от избрания стил на игра, възпитаниците на Хосе Борделас изобщо не са от грубите отбори. Агресивни да, но в никакъв случай не престъпват разумните граници.

Хетафе

източник: Гонг

Пресата на отбора е изключително персонално ориентирана, като по терена често се получават 10 двойки състезатели. Това означава, че без висока индивидуална класа, за съперниците изнасянето на топката е много сложна задача. Мачовете на Хетафе са един перфектен хаос, в който на практика отборът на мадридчани е в тотален контрол почти през цялото време.

Стратегия с топката

След като пресата е свършила своята работа и топката е върната под контрола на Хетафе, то нещата не стават по-спокойни. Футболистите в тъмносиньо рядко разиграват с повече от 4-5 подавания. Идеята е топката да се праща напред по възможно най-бързия начин. Стратегията е доста семпла и генерално не изисква голям набор от тренировки, за да се постигне. Усилията на Борделас и неговия щаб най-вероятно минават главно в трениране за моментите без кълбото.

Жизнено важни са отново двамата нападатели на отбора. Молина и Мата са неуморни не само във фаза защита, но и в нападение. Дуото има свободата да се движи по целия фронт на атаката. Важното е винаги да има някой от двамата, който да търси топката в дълбочина. Обичайно се получава така, че единият иска топката на крак, а другият разтяга противниковата линия на отбрана с движение без топката. Както Молина, така и Мата умеят добре да гърдират, да поемат на скорост и да си създават добри ъгли за удари.

Генерално всичко с топката за Хетафе става бързо. Отборът комбинира по фланговете в голяма степен, с двойни подавания и опити да се намери добра позиция за бързо центриране. От ключово значение е да има поне 4-ма човека винаги в наказателното поле на противника при тези центрирания, за да може опасността да е наистина реална. При загуба на притежание „тъмносините“ също са напълно готови. Консервативният им подход обичайно означава поне 5-ма играчи зад топката и в готовност да вземат първата и втората топка. Същината на контролирания хаос.

Важен за отбора в тази фаза е Марк Кукурея. Аткуващия халф съвместява високо техническо качество на малки пространства, способност да пренася топката на големи разстояния, да дриблира покрай съперници, както и агресията в пресата и цялостната работоспособност. Кукурея е продукт на известната школа на Барселона „Ла Масия“ и в момента е под наем в малкия тим. „Каталунците“ ще трябва да премислят добре ходовете си с него.

Марк Кукурея

източник: Gulliver/GettyImages

Именно Кукурея в повечето случаи е ключовото свързващо звено в между полузащитата и нападението на Хетафе. Способностите му да съвместява както контраатакуващ футбол, така и този с продължително владеене на топката го прави безценен за създаването на положение за състава на Хосе Борделас. Двубоите на „тъмносините“ почти никога не са от резултатните, но постоянството в рамките на 90-те минути означава, че Хетафе винаги има шанс да вкара.

Играта при продължителен период без топката

Последната фаза, която трябва да се разгледа, е работата на Хетафе в моментите, в които противникът владее продължително топката. Трябва да започнем оттам, че тези моменти са редки. Както обърнах внимание по-нагоре, момчетата на Борделас се стремят да допуснат възможно най-малко периоди на комфортно притежание на кълбото за съперника. Цялостната компактност на състава, малко разстояние между нападателите и защитната линия на отбора гарантира големи проблеми за всеки съперник, който иска да промъкне топката през центъра.

Хетафе

източник: Гонг

Хетафе се защитава в 4-4-2, което е изключително персонално ориентирано. Крилата на отбора често следват противниковите бекове, съставяйки понякога и формация, напомняща 6-3-1. Макар и цялостните плюсове а агресивната игра на отбора в отбрана този метод на защитаване може да остави халфовете Неманя Максимович и Мауро Арамбари с огромни пространства за покриване. Все пак обаче и двамата са страхотни атлети, а и отборът рядко изпада в продължителни периоди на подобна отбрана.

Най-често персоналната отбрана се пропуква срещу отбори със сериозно техническо качество, които умеят да задържат топката под натиск. Мачовете с Барселона и Реал Мадрид се оказват трудни в това отношения, но далеч не означава, че някой измежду испанските гиганти е въодушевен от перспективата да се изправи срещу възпитаниците на треньора Борделас. Не случайно мадридския тим е в топ 10 на тези с най-малко допуснати голове този сезон – 25 в 27 мача в Ла Лига. По по-малко от гол на двубой и цели 12 чисти мрежи в последните 19 мача от първенството.

Заключение

Скромният отбор на Хетафе продължава да изненадва футболна Европа. Стилът на игра на състава на Хосе Борделас може би не очарова неутралния зрител, но пък от гледна точка на треньорската работа може да се научи не малко от малкия мадридски тим.

Хосе Бордалас

източник: Getty/Gulliver images

Борделас и треньорският му щаб имат отлична идея какво искат и как да използват наличните играчи. Очевидно и самите състезатели са напълно отдадени на идеята, тъй като интензитета и агресията са константно на страхотно ниво. В даден момент е много вероятно залежите от психическа енергия на състава да свършат и резултатите да се върнат към нормалното. Дотогава обаче целта ще държи футболистите на пети – място в топ 4 и Шампионската лига, съревновавайки се с най-добрите в Европа.