Знаете ли как май е по-правилно да се изписва името на Жозе Моуриньо? С повече нулички, отколкото „о“-та. И една „единичка“, понякога. Ето така: М0:0урин1:0. Защото буквата „о“ обикновено символизира възторг, възклицание. Нещо като „О-оооо“. А за португалеца не се получава възторжено поне в началото на престоя му в най-славния клуб.

И испанските анализатори изглеждат объркани. Това не е техният Реал. Там философията е много голове в противниковата врата, малко в твоята. 5:2 е перфектен резултат. Но не и 1:0, което е по принцип целта на Моуриньо. А тя не винаги се постига и оставаме на пости – 0:0.

„Усетих се, че в коментара ми написах 19 пъти името Моуриньо и само 11 пъти това на Реал Мадрид“, пише един от маститите анализатори на централните мадридски спортни издания. Един от онези чичковци, прехвърлили 50-те, с очила и мустачки, от които струи професионализъм, познания и класа. А щом и те се чудят кое е по-важно – дали Реал или Моуриньо, значи нещата са сложни. И треньорът-звезда измества отбора-звезда.

Шоуто на Моуриньо се премества от терена в залата за пресконференции. Ето, и онзи ден, преди мача с Оксер във Франция, колега го пита защо футболистът Педро Леон не е в групата, а Моу отвръща: „Да не би Педро Леон да е Марадона или Зидан, че ме питаш. Ако ме пита затова Флорентино Перес, съм длъжен да му отговоря. Но той не ме пита. Мислех си, че ще ме питаш дали Бензема ще играе в тандем с Игуаин, или пък Игуаин ще седне на пейката, но ти се интересуваш от Педро Леон. Един играч, който допреди два дни беше в Хетафе. Твой проблем...“ Нацупи се португалецът и си взе шапката от пресконференцията. Звезда!

Че и това е спектакъл – да. Но защо не виждаме същото на терена, питат се в Испания. Там отборът се опитва да вкарва голове, вярно. Кристиано Роналдо, Игуаин, този, онзи – пробват, но рядко се получава. Но Жозето е по-доволен, че на неговата врата е прикрепена табелата „нула“. На „Бернабеу“ трудно се примиряват с факта, че Йозил е добър играч, но не е Шави, нито пък Иниеста. Че Кристиано е мегазвезда, но Меси е по-голям. Изобщо, че Барса играе суператрактивен футбол, а Реал – не. Защото това е философията и на двата испански гранда. И затова вече гледат намръщено към Моуриньо.