Бившият футболист на Барселона Христо Стоичков даде специално интервю посветено на треньора му Йохан Кройф. Както е известно, на 24 март се навършва 1 година от кончината на легендарния холандец. Незабравимият номер 14 почина след продължила няколко месеца битка с рака.

Стоичков говори с искрено възхищение за човека, под чието ръководство игра на „Камп Ноу“ и отсече, че ще го запомни като роден победител.

„Знам, че физически Кройф си отиде, но винаги го нося със себе си. Никога не се е отдалечавал от мен. Знам, че е там горе и гледа. Ще бъде горд с много хора, надявам се да се гордее и с мен, защото ми бе треньор. Знам, че сме имали неразбирателства, но през повечето години отношенията ни бяха перфектни“, каза Стоичков.

На въпрос дали е чувствал холандеца като свой втори баща, Камата обясни: „Очевидно. Той бе футболният ми баща. Бе мой приятел, мой треньор, мой баща, с всичко, което казва тази дума. Беше голям човек, въпреки всички сблъсъци, които сме имали заради силните характери, които притежаваме. Но бе мой баща заради всичко, което направи за мен. Посвети ми дни, месеци, години на работа. Много, много съм му благодарен, въпреки че понякога сме го ядосвали. Понякога се е отнасял твърдо с мен, но накрая винаги съм го разбирал“.

„Ако го нямаше Кройф, сигурно щях да играя в друг клуб. Нямаше да спечеля всичко, което съм спечелил днес. Това е невъзможно за играч, който идва от България. Дойдох в Барса, защото Кройф ме искаше. Йохан изигра ключова роля в кариерата ми“.

„Ще запомня Кройф като роден победител. Бореше се по 24 часа на ден“, каза още Камата и продължи: „Той е номер 1. Научи ни да сме големи. Промени много неща у мен – бързината, играта, завършващия удар, центриранията. Той се притесняваше много за мен не само като играч, но и като на човек. Съветите, които ми даваше в личен план, бяха много важни. Беше треньор и баща“.

„Кройф никога не казваше „аз“. Научи ме да изтрия това местоимение от речника ми. Никога не казваше „аз направих това, ти го повтори“. Аз пък казвах „аз постигнах това, аз направих онова“. На първо място бе отборът, семейството, съотборниците, треньорите и след това ти. Научих се с времето. Да казваш „аз“ е форма на игнориране на тези, които те заобикалят“, обясни още Стоичков.