Леко, кротко, без много блясък, сред критики на свои и чужди, Испания напредва. И стигна вече до полуфинал. Но тази Испания не е онази, която омайваше с класата на своето „тики-така”. Сега пак играе в този стил с много пасове, но скучновато.

И какво от това, ако стилът донесе трета поредна титла на голям форум за „Ла Фурия”?!

Испанците видимо не си дават зор в дълги моменти от мачовете. Когато те се развиват малко или много в тяхна полза, те вкарват в действие именно скуката на нескончаемите пасове, без дори да поглеждат към вратата на съперника. Но срещу този стил на игра трудно може да се намери противодействие, особено, когато ти се налага сам да правиш играта срещу тях. Разбраха го французите, а преди това и хърватите.

Да, няма динамика, няма бързина, няма зрелище, но има сигурност. За испанците!

Големите отбори почти винаги са печелили титлите си от големи първенства, без да играят най-красивия футбол. Самите испанците до неотдавна почваха шеметно в групите със звучни победи, но идваше някой на четвъртфинала и им отрязваше крилете.

Друго нещо са италианците, например. Те винаги са били хитър отбор. Ако им трябва 0:0, или пък поведат с 1:0, затварят играта и постигат необходимия резултат. Да не би някой да оспорва многото титли на „Скуадра адзура”?

Само, че италианците го правеха с прагматизъм и дори с „кантеначо” , ако се налага, а испанците сега измислиха нов метод на затваряне на мачовете – „тики-така”.

Пестеливите отбори обикновено стигат най-далеч, да припомним отново това неписано правило. Ако това се окаже печелившият подход на Дел Боске до края на Еврото, нека да критикуват след това. Ще му накривят шапката на маркиза.