Испания е новият, стар Европейски шампион. Испания не слезе от върха, а доказа, че заслужава да бъде там. Ла Фурия смачка Италия по всеки един показател и не остави никакво съмнение в превъзходството си на цялото Европейско първенство. На 1 юли 2012 година Испания написа историята.

Испания подобри повече от дузина рекорди. Влезе в историята като първият отбор, спечелил две поредни Европейски първенства. Освен това, Ла Фурия е и световен шампион, което също е постижение за рекордите, а победата с чистото 4:0 е най-големият резултат, постиган на финал. Испанците са вече с 12 мача без загуба на европейски финали, отново рекорд. Испанските футболисти подобриха още куп постижения, което за пореден път е доказателство за невероятната хегемония на този отбор през последните шест години. Да, Испания направи това, което никой не е правил.

Испания спечели историческа трета поредна титла след Евро 2008 и световното в ЮАР. В сегашния състав на Висенте Дел Боске бяха седем играчи, които взеха участие и на предишните 2 финала. Това са Икер Касияс, Серхио Рамос, Шави Ернандес, Чаби Алонсо, Андрес Иниеста, Cecк Фабрегас и Фернандо Торес. Испанският футбол си върна честта благодарение на тази невероятна група играчи. Те имат неоспорими качества и демонстрираха шампионския си манталитет много пъти на клубно ниво и с националната фланелка. Сега пред тях се отваря нова историческа възможност.

Испанците продължават да впечатляват с играта си. Те продължават да доминират срещу всеки един съперник по начин, по който само те могат. Много правилно италианският селекционер Чезаре Прандели заяви преди мача: „Не мисля, че испанците стават скучни на хората. Просто на мнозина им омръзна все те да печелят.“ Така е, на много хора им омръзна все Испания да печели, но проблемът не е в Ла Фурия, а в противниковите отбори, които не могат да намерят панацеята срещу „тики-така”, защото този стил на игра може да е лесно предвидим, но срещу него трудно може да се противопоставиш и още по-трудно да спреш.

Испания е на рекордите, но в същото време испанските футболисти за пореден път се доказаха колко големи спортсмени са в действителност. Испания можеше да си направи сметките и да изхвърли Италия още в груповата фаза, но не го направи. Испания смачка Италия при надиграването на терена, но всеки един от играчите поздрави Киелини и Мота преди двамата да си вземат медалите. Шави Ернандес почти не искаше да повярва, че влезлият преди четири минути Мота трябва да напусне играта и дълго време стоя до него, когато му се оказваше медицинска помощ. Испанците са големи, защото не са забравили Антонио Пуерта, Дани Жарке и ще помнят дълго Мики Роке и Маноло Пресиадо. 

Испанските футболисти много често са осмивани, че са дребни и ниски, но в действителност те са много на високо. Те са добър пример за това, че футболът може да е много комерсиален спорт, но дребните жестове и джентълмените продължават да са на терена!