Защитникът на Реал Мадрид - Раул Асенсио най-накрая проговори за тревожната контузия в областта на врата, която претърпя по време на реванша от плейофите на Шампионската лига срещу Бенфика.

Асенсио се сблъска тежко със съотборника си Едуардо Камавинга при борба за висока топка. Сблъсъкът веднага предизвика безпокойство сред играчите и медицинския щаб, като се наложи на младия защитник да бъде оказана спешна помощ още на терена.

След медицинските прегледи клубът потвърди, че Асенсио няма да бъде на разположение за мача в понеделник срещу Хетафе. Думите на самия футболист обаче разкриват колко сериозен и плашещ е бил моментът всъщност.

Говорейки за сблъсъка пред официалния канал на Реал Мадрид, Асенсио обясни какво помни от тази част от секундата на терена.

„Помня, че беше висока топка и скочих за нея. Последното нещо, което си спомням след това, е как лежа на земята с лекарите след тежкия удар, който получих от Камавинга. Загубих представа за времето. Не знаех къде се намирам и какво се случва. Започнах да идвам в съзнание едва в тунела към съблекалните. Беше много неприятен момент.“

Защитникът описа колко дезориентиран се е чувствал непосредствено след инцидента и как медицинският екип е действал бързо, за да го стабилизира.

„Благодаря на доктора за всичко, което направи, както и на целия медицински щаб. Помня, че зрението ми не беше напълно ясно, не можех да се движа свободно и бях загубил сила. Беше доста стряскащо преживяване.“

След като постъпил в болницата, Асенсио започнал постепенно да осъзнава мащаба на тревогата и подкрепата, която е получил. Той сподели благодарността си към феновете и клуба.

„На „Бернабеу’“ не можех да го усетя, но откакто пристигнах в болницата и дойдох в съзнание, успях да взема телефона си и да видя всички съобщения за подкрепа. Истината е, че съм много благодарен. Феновете на Реал Мадрид ме приеха по много специален начин и аз го чувствам, затова искам да им благодаря.“

„Отборът също ме подкрепи изключително много. Откакто мога да ползвам телефона си, получавам съобщения от всички. Дори не знаех кога точно се е случило всичко или как е завършил мачът. Лекарите ми казваха някои неща, но не знаех дали остава много време до края на срещата. Но веднага щом включих телефона си в болницата, видях всички съобщения.“