Решението на Борусия Дортмунд да уволни Томас Тухел след 2 сезона начело доста време ще остана централна тема за германските медии. Факт е, че в последните седмици напрежението между треньора и ръководството нарастваше, и все пак категоричността, с която двете страни поеха по своя път – по информация на „Билд” въпросната среща е приключила за 21 минути – стресна мнозина в Германия.

Тухел пристигна на „Сигнал Идуна Парк” преди началото на сезон 2015/2016 с реномето на млад и обещаващ треньор, заслужил само суперлативи за работата си в Майнц 05. Наставникът успя да върне лекотата в играта на отбора, който преживя тежко раздялата с харизматичния Юрген Клоп. Спечелената Купа на Германия през отмината кампания пък сложи край на 5-годишната пауза без трофей.

Борусия и Тухел потвърдиха раздялата

И въпреки всичко това накрая Тухел и клубните босове бяха стигнали до състояние, в което почти не можеха да се гледат. Какво предизвика цялото сътресение? Вижте повече в пространния анализ на колегите от ESPN.

Връщаме лентата към първия сезон на специалиста, в който той постигна рекорден брой точки за отбор, завършил на второто място – цели 78. Единствено Байерн Мюнхен събра повече в Бундеслигата. „Жълто-черните” изпуснаха шанса си да се намесят по-сериозно в битката за титлата през март, когато записаха безлично реми в прекия мач срещу баварците. После дойде и злощастното отпадане – или знаменитият обрат, в зависимост от гледната точка – срещу Ливърпул в четвъртфиналите на Лига Европа. Борусия профука преднина от 3:1 в реванша на „Анфийлд”, за да напусне турнира победен с 4:3. Тимът загуби и финала за Купата на Германия с дузпи срещу Байерн, което пак го остави с празни ръце.

Някъде тук се появиха първите пукнатини във връзката между ръководството и треньора. През миналото лято Борусия демонстрира невъзможността си да задържи ключови фигури като Хенрих Мхитарян (Манчестър Юнайтед), Илкай Гюндоган (Манчестър Сити) и Матс Хумел (Байерн Мюнхен). Тухел съвсем не бе доволен от това. Специалистът бе наясно, че това трио ще бъде необходимо, ако иска да гони титлата през сезон 2016/2017. Тримата продадени играчи бяха гръбнакът на неговия тим. Все пак Борусия успя да прибере над 100 милиона евро сумарно за въпросните футболисти, които иначе навлизаха в последната година по договорите си.

Дортмунд поработи доста на трансферния пазар, за да прибави атакуваща мощ и същевременно да си осигури интригуващ млад талант като Усман Дембеле. Марио Гьотце се върна от Байерн Мюнхен, а клубът похарчи малко повече от 110 милиона евро за общо 8 играча. Странно, но нито един от тях не успя да замести Гюндоган като свръзката между атака и защита, нито пък известния с умението си да изнася топката Хумелс.

В същото време клубните легенди Якуб Блашчиковски и Невен Суботич – и двамата любимци на местните фенове – получиха ясни послания, сочещи към изхода. Суботич остана упорит и въпреки множеството контузии, се задържа 6 месеца, преди все пак да напусне.

Тухел стигна до извода, че изпълнителният директор Ханс-Йоаким Вацке просто не е в състояние да му осигури желаните попълнения. Например, специалистът яростно напираше да бъде взет Йомер Топрак от Байер Леверкузен. Още през лятото се видя, че Тухел и Вацке говорят на различни езици – треньорът определяше процеса на преизграждане като „рисков”, докато шефът го наричаше „амбициозен”.

На прощаване: Шеф в Дортмунд жегна Тухел

Оттук насетне всичко пое по низходяща линия. Дори би могло тази разграничителна линия да се сложи още през януари 2016 година, когато Тухел се изпокара с главния скаут Свен Мислинтат, който е отговорен за привличането на хитовите нападатели Роберт Левандовски и Пиер-Емерик Обамеянг. Двамата имаха спор относно това дали да бъде привлечен Оливер Торес от Атлетико Мадрид, което доведе до това, че Мислинтат – близък приятел на спортния директор Михаел Цорк – се оказа със забрана да стъпва на тренировъчната база.

По същото време съмненията у играчите относно Тухел вече бяха покълнали. Мнозина останаха разочаровани от думите на треньора срещу Хумелс след последния му мач за Борусия (загубения финал за Купата срещу Байерн). Освен това треньорът загуби и ключови позиции сред феновете. Ян-Херник Грушецки, известен привърженик и историк, заяви, че Тухел никога не се е идентифицирал с клуба.

Въпреки всичко Борусия съумя да направи много успешна кампания в груповата фаза на Шампионската лига, където вкара 21 гола – повече от когото и да било друг тим някога. По Коледа обаче тимът беше 6-и в Бундеслигата и с пасив от 12 пункта спрямо Байерн.

През декември 2016 стана ясно, че Тухел може би няма да се наслади на дълъг престой в Борусия. Тогава Вацке покачи напрежението върху него, като обяви, че всичко друго освен място в топ 3 ще се счита за провал. След това при оставащи 18 месеца до края на контракта, преговорите с Тухел бяха отложени.

Турбулентните събития продължиха в началото на годината. Приятелски мач в Ерфурт бе отменен заради условията за кацане на местното летище, клубът купи Александър Исак – играч, за когото Тухел дори не бе чувал, а фенските изцепки по време на мача срещу РБ Лайпциг доведоха до частично затваряне на стадиона. Някъде в този нажежен отрязък от време Борусия намери начин и да загуби от последния Дармщад. Тухел заяви, че поражението е резултат от лошото планиране.

През февруари стана ясно, че Марио Гьотце повече няма да играе през този сезон заради метаболитно заболяване, а под път и над път звездата Пиер-Емерик Обамеянг флиртуваше с идеята за трансфер. Не е чудно, че скоро се появиха информации за конфликти в съблекалнята. Според някои съветникът на Тухел – Олаф Майнкинг бе човекът, който позволяваше на някои тайни да напуснат „кухнята” на отбора.

В Германия твърдят: Борусия се разбра с Люсиен Фавр

На 11 април дойде и страховитата бомбена атака срещу клубния автобус, като цяло чудо бе Марк Бартра да се окаже единственият пострадал. Впоследствие се разкри, че руският атентатор е целял да погуби колкото се може повече от играчите на Борусия. Първият мач срещу Монако бе отложен за следващия ден, като Вацке бе един от инициаторите на тази идея. След загубата обаче стана ясно, че нито Тухел, нито играчите са били доволни да играят при тези обстоятелства. Още повече, че УЕФА информирала наставника само чрез SMS. Със сигурност специалистът е включвал и Вацке в сметката, когато заяви, че отношението спрямо играчите му е било като към животни.

Разтърсен и без никакъв фокус, Борусия резонно отпадна от турнира. Тухел пък повдигна шумно въпроса защо отборът е трябвало да изчака 20 минути без видима причина в автобуса си преди реванша. За мнозина обаче силните твърдения на треньора са били начин да се задържи над повърхността. В началото на май Вацке обвини Тухел за това, че не казва цялата истина за случилото се след бомбената атака. Директорът заяви, че сам е информирал Тухел по телефона заотлагането и не чрез съобщение. Общо взето, детински спор предвид естеството на събитията.

В следващите дни сред пресата започна да се чертае един определен образ на Тухел – на човек, който не казва нещата така, както са. С цел да се снеме от напрежението преди финала, двете страни доста студено обявиха, че ще има преговори през лятото (макар и всяка от тях да опита да демонстрира надмощие).

Разривът в съблекалнята на Борусия стана виден в деня на мача за трофея. Въпреки контузията на Юлиан Вайгъл, треньорът изненадващо остави извън групата Нури Шахин, който е един от лидерите в състава. И двамата капитани на „пчеличките” Марко Ройс и Марсел Шмелцер оприличиха отсъствието на турчина като „шок” и застанаха твърдо зад съотборника си.

Този бе последният детайл, с който цялото доверие между Борусия и Тухел се изпари. Треньорът изгори прекалено много мостове, а сега над „Сигнал Идуна Парк” тегне нов период на несигурност. Бързото идентифициране на нов треньор ще бъде първостепенна задача за „жълто-черните”, за да се избегне истински летен хаос.