Марио Баслер бе поредният звезден гост в предаването "Код Спорт" по TV+. Той е доказано бойна натура. Играч с неиезчерпаема енергия и убийствен майстор на свободния удар. Един истински дявол на терена, както го определяха някои медии. Малцина са футболистите, които никога не са пожелавали да играят в чужбина. Също така на много малко прякорът им е бил Супер. Баслер участва в един от най-драматичните финали в историята на Шампионската лига между Байерн и Манчестър Юнайтед. Един от последните европейски шампиони на Германия, капитан на Германия на тазгодишния зимен Мондиал в швейцарския курорт Ароза.

- Хер Баслер, за втора поредна година ви виждаме на неофициалното Световно първенство по футбол върху сняг в Ароза. Какво е удоволствието да играеш в планината?
- Огромно е и затова му се наслаждавам. И вие виждате каква прекрасна атмосфера има тук. Наистина студеничко е и ни щипе. Но се срещаме стари приятели, спомняме си истории от времената, когато бяхме на големия терен.

- Германия отново стана световен шампион. Този път върху сняг.
- Още преди турнира си казахме, че трябва да се представим по-добре от миналата година. И ето - победихме!

- Кои теми най-вече обсъждате вие футболните легенди, които се събирате в Ароза всяка година?
- Най-важното е, че няма забранени теми! Разбира се, най-често говорим за нещата, които са се случили в последните месеци. Вече не сме първа младост и здравето на семействата ни е една от най-честите теми. Като цяло времето никога не стига да си кажем всичко.

- Ние сме от България и затова ви питаме директно - какви са спомените ви от нашия футбол?
- Разбира се, че няма как да кажа, че са добри. На Мондиала през 1994 г. ни отнехте световната титла. Няма да забравя как Йордан Лечков вкара за 2:1. Много неприятен момент за Германия. Иначе България винаги ми е била симпатична.

- Играхте ли една година по-късно в София?
- Не, в София не съм играл.

- Тогава България победи Германия с 3:2 в европейска квалификация.
- Да, но тогава аз не играх.

Тук сме длъжни да прекъснем интервюто и да направим забележка на хер Баслер. Защото очевидно не желаеше да говори за паметен двубой, в който започна като титуляр и чак в 80-ата минута бе сменен от Андреас Мьолер. Интервюто с Баслер е явно доказателство как германците не обичат да си спомнят загуби от по-малки нации. Така беше и с интервюто на Паул Брайтнер пред вестник "Труд" преди четири години, когато легендата на Байерн отказа да си спомни, че в полуфинал за КЕШ отборът му е губил от ЦСКА с 0:3 в първите 18 минути. Но... продължаваме напред.

- Какво означава за Германия да отпадне от Световно срещу тим като България?
- По принцип няма значение от кого отпадаш. Винаги е неприятно и трудно за приемане. За Германия целта винаги е една - да бъде или световен, или европейски шампион. И когато трябва да преглътнем загуба, ни е прекалено горчиво.

- През 90-те години много българи играха в Бундеслигата. Кого най-много цените?
- България наистина имаше великолепни футболисти. Няма да забравя мачове на Йордан Лечков, възхищавал съм му се. Даже се учудвам къде отидоха силните ви играчи от последните години.

- Ние се гордеехме много и с Красимир Балъков, с Емил Костадинов, който ви беше съотборник в Байерн.
- Точно така. С Емил бяхме заедно в Байерн, а Балъков играеше в Щутгарт. И до днес се говори за магическия триъгълник между Бала, Фреди Бобич и Джоване Елбер. Балъков наистина беше футболист от световна величина.

- В Кайзерслаутерн играхте с Мариян Христов. Какво мислите за него?
- Мариян не само беше отличен футболист, но и много добър човек. Не съм го чувал и виждал отдавна, но спомените ми са отлични.

- С изключение на Херта и Вердер винаги сте играли само в червено. Това ли е любимият ви цвят?
- Вярно е, че най-много съм играл в Байерн и Кайзерслаутерн. И двата отбора са в червено. Не се бях замислял, но това е основният цвят в моята кариера.

- Сигурно хиляди пъти сте говорили за финала в Шампионската лига, когато вкарахте гол на "Манчестър Юнайтед", но "Байерн" загуби с 1:2 в Барселона. Какво се случи в този мач, в тези фатални последни минути?
- В този мач и във въпросната последна минута трябваше да водим с 3:0 и затова можем да се сърдим само на себе си. Във футбола при стандартни ситуации като корнерите всичко може да се случи. Така за по-малко от три минути загубихме финала и купата.

- Но как се случи? Как така за три минути получаваш два гола?
- Проблемът е, че не всички внимавахме. А тогава трябваше да сме възможно най-концентрирани. Всеки трябваше да си пази човека, но не стана. Как да го обясня? Просто стана и загубихме.

- Какво ви каза треньорът Отмар Хитцфелд след мача?
- Той беше също толкова разочарован, колкото ние - играчите. Целият свят видя, че "Байерн" е много по-силен от "Манчестър Юнайтед". Сами се победихме. Направихме тези грешки и останахме сами със себе си и разочарованието.

- Не завиждахте ли поне малко, когато Байерн спечели Шампионската лига две години по-късно, но вие вече не бяхте в отбора?
- Не, много се радвах за Байерн.

- У дома ли гледахте финала с Валенсия?
- Да, вкъщи. По това време играех в Кайзерслаутерн и наистина се зарадвах на титлата на Байерн.

- Как виждате шансовете на Байерн през този сезон да спечели Шампионската лига? А също и на Борусия Дортмунд, който играе фантастично в турнира.
- Байерн всяка година е един от фаворитите в Шампионската лига. Отборът притежава страхотни изпълнители. И би било страхотно за цяла Германия, ако Байерн върне трофея в нашата държава. Борусия също е много стабилен отбор. Ще видим.

- По-слаб ли е в момента Байерн от Реал и Барселона?
- Не бих казал така. "Байерн" винаги е опасен, винаги има силен отбор и всяка година може да спечели всички титли.

- След требъла с Юп Хайнкес дойде Пеп Гуардиола. Но при него Байерн три пъти отпадна срещу испански съперници на полуфинал. Какво сбърка Гуардиола?
- Не мога да давам оценки какво е сбъркал. Даже не съм убеден, че е направил грешки. Във финала винаги резултатът зависи от това дали имаш ден. И в трите случая "Байерн" беше достатъчно силен тим, за да играе в двубоя за титлата. 

- Как гледате на Карло Анчелоти на пейката на Байерн?
- Нека да изчакаме с оценките. Карло Анчелоти е голям треньор. Но е само от един полусезон в "Байерн" и е рано да се казва генерално какво е направил. И на него е нужно време да се адаптира. Сигурен съм, че може да издигне "Байерн" на по-високо ниво.

- Вие бяхте известен като един ювелирен майстор на прекия свободен удар. От кого се учихте?
- Само от самия мен.

- Наистина ли? На никого ли не подражавахте?

- Не.

- Сега Кристиано Роналдо и Лионел Меси също бият страхотни свободни удари. Кой е по-големият майстор?
- И двамата имат страхотни качества. Трудно ми е да кажа, че единият е по-добър от другия. Големи майстори са на прекия свободен удар. 

- Инстинкт ли е нужен затова или трябва да го научиш?
- Не, не трябва да го учиш. Роден си с него. Раждаш се с чувството в крака. И Роналдо, и Меси го имат това.

- Кой гол най-много си обичате?
- Не знам. Толкова много съм вкарвал, че не мога да избера един само. 

- Кой ви измисли прякора Супер Марио?
- Феновете. Те ме наричаха така.

- Кои точно фенове?
- Не знам, но и във Вердер, и в Байерн привържениците ме наричаха така.

- След страхотното Световно първенство и титлата в Бразилия през 2014 г., защо Германия не успя да спечели и Евро 2016? Провал ли е да загубиш на полуфинала?
- Според мен е първо голям успех да стигнеш до полуфинал на европейско първенство. Пак ще кажа, че в такъв голям мач трябва да имаш ден. На полуфинала срещу Франция на нас определено не ни вървеше.

- Вие сте един от последните европейски шампиони на Германия. Какво е чувството да спечелиш турнира точно на стадион "Уембли"?
- Когато печелиш титли, винаги е хубаво. Няма значение на кой стадион се случва. Надявам се, че през 2020 година Германия отново ще стане европейски шампион. 

- Кой национален отбор е най-силен в момента?
- Германия.

- През цялата си кариера така и не играхте в чужбина. Никога ли не дойде оферта за вас?
- Не.

- Наистина ли?
- Не.

- Тогава не съжалявате ли за някоя отказана оферта?
- Не, защото аз исках да играя в Германия. Освен това не съм получил оферта от чужбина, която наистина да ме изкуши. Затова и играх само в Германия.

- Как виждате Бундеслигата в сравнение с Висшата лига и Примера дивисион?
- Мисля, че ние и англичаните сме най-добри в това отношение. Разбира се, не можем да пренебрегваме Испания. Франция също има силна лига. Но така или иначе сравненията ще бъдат винаги между Германия, Англия и Испания. В един момент един е по-силен, в друг момент - друг.

- Доминацията на Байерн не се ли превръща в проблем за Бундеслигата?
- Въобще не.

- Като спортен директор работитхе в традиционния клуб Локомотиве Лайпциг. Какво мислите за новия модерен РБ Лайпциг?
- Развиват се фантастично. Играят много силен футбол през този сезон. Много е приятно да видиш как един новак може да се представя така успешно в Бундеслигата.

- В Германия няма нито арабски шейхове, нито руски олигарси. Проблем ли е РБ Лайпциг за структурата на Бундеслигата и въобще за немския футбол?
- Не, не смятам. Този клуб има стабилно ръководство, развива се добре, направи точната селекция и се радва на отлични резултати на юношеските си отбори. Пак ще повторя - приятно да е гледаш такъв новак в Бундеслигата.

- Мислите ли, че лудите пари, които се дават в Англия, Испания, а вече и в Китай могат да се превърнат в проблем за футбола?
- Не могат да му повлияят. Те не играят. Големите спонсори дават пари, за да купуват качество. И така подкрепят клубовете.

- Казахте ни, че никога не сте искал да играете в чужбина. А ако някога китайски отбор ви бе предложил 100 милиона евро...

- Веднага отивах в Китай.

- Преди време излезе новина, че сте можел да започнете работа като треньор в българския Локомотив Пловдив. Вярно ли е?
- Това е история отпреди две или три години. Тогава не се получиха нещата.

- Накъде продължава пътя ви след световната титла на сняг в Ароза?
- Връщам се в Германия. Имам няколко ангажимента.

- Ще работите ли като треньор или предпочитате да сте спортен директор?
- Никой не знае. Затова спокойно трябва да изчакаме и да видим какво ще се случи.