Във футбола има свирепи съперничества между отбори от един град, от една държава, от един континент. Но в основата на всички тях е жестоко противоборство на футболния терен, основано на битката за любовта на феновете. Или някоя друга прозаична причина, но винаги основата е чисто футболна. 

Най-големият антагонизъм в европейския футбол в момента съвсем изненадващо изглежда, че е между... Барселона и Пари Сен Жермен. Традиционният голям европейски клуб срещу фрашканите с петродолари новобогаташи от френската столица. 

Но какво стои в основата на тази толкова голяма омраза? Всичко започва преди няколко години, когато каталунците опитват да привлекат централния защитник на съперника Тиаго Силва. Както всеки южноамериканец, той е сериозно изкушен от интереса на Барса, но след разговори с боса Ал Хелайфи, заплатата му е увеличена драстично и остава на "Парк де Пренс". 

В рамките на няколко месеца колосът от Испания опитва същата тактика и с други двама бразилци от ПСЖ - Тиаго Силва и Маркиньос. Само за да се повтори сценарият, при който те са "вразумени" след намесата на боса-милиардер и подписват нови договори за много милиони. 

Със сигурност, колкото и да е тъпкан с пари, на Ал Хелайфи не му харесва да вади постоянно тлъсти пачки от джоба си, само и само да удържи звездите си, които са готови да изчезнат с бясна скорост още при първото позвъняване от традиционен клуб. Но пък и Барселона прекалява с постоянното преследване на играчите на съперника от Франция. 

Всичко продължава с мощен нокаут и на терена. През 2017 г. ПСЖ мечтаеше за трофея от Шампионската лига, а в първия 1/8-финал повали каталунския опонент с 4:0. Но последва "обратът на века", Барса смаза новобогаташите от Париж, които си бяха повярвали, че парите могат да ги превърнат в гранд. И след 1:6 на "Камп Ноу" подвиха опашки, а Ал Хелайфи беше бесен...

Поредната капка, която преля чашата на търпението му, беше офанзивата от каталунците за подписа на Марко Верати миналото лято. Самият италианец нямаше никакво намерение да напуска "Парк де Пренс", въпреки интереса от Барса. Но изигра толкова умело картите си, че успя да измъкне десетки милиони от джоба на боса си и поднови договора си. 

Тогава катарецът реши да нанесе своя удар. Той пръсна 222 млн. евро, за да удари в сърцето големия опонент и да измъкне втория му най-популярен играч след Лео Меси. Алчността на Неймар също помогна за това, защото парижкият клуб се съгласи да плаща за всяка глезотия, която му хрумне.

Според неофициални източници, сумата на цялата сделка надхвърля половин милиард евро, като в това се включват заплатите на Неймар и всякакви различни бонуси. Като това да ръкопляска на публиката...

В Барса бяха тежко ранени. Макар да опитваха да взимат звездите на ПСЖ, от клуба никога не направиха последната крачка да ги ангажират. Докато петродоларите се оказаха достатъчни да утолят алчността на една от техните звезди. Видял, че този подход работи, Ал Хелайфи продължи да саботира каталунците. 

При всеки един трансфер, към който испанският шампион се насочеше от миналото лято насам, Пари Сен Жермен се насочваше да вдига изкуствено цената. Така щеше да е и с Усман Дембеле, и с Филипе Коутиньо, и с още редица други. В крайна сметка, Барса плати луди пари, за да подсили състава си след напускането на Неймар. 

Ответният удар на каталунците идва с мътенето на главата на един от най-обещаващите френски футболисти Адриен Рабио. Той вече отказа четири оферти на ПСЖ да поднови договора си и пак Ал Хелайфи ще трябва да се намеси и да вади умопомрачителни пачки. Но индикациите са, че Рабио ще го отсвири. 

Затова катарецът е готов да привлече всяка една трансферна цел на Барселона оттук-нататък, само за да направи мръсно на опонента. Той е готов да плати 100 млн. евро за Френки де Йонг от Аякс, дава и празен чек за Ндомбеле от Лион. Макар самите играчи да предпочитат "Камп Ноу", може да се окажат на "Парк де Пренс", изкушени от финикийските знаци. 

Единствената спирачка пред тази изкуствено създадена инфлация в света на футбола изобщо може да се окаже УЕФА. Но там вече си затвориха очите преди една година, когато ПСЖ пръсна 400 млн. евро за двама играчи, нищо чудно да го сторят и в предстоящите офанзиви на парижани на трансферния пазар. Офанзиви, продиктувани само от една спортна омраза...